Коледа ...и Дядо Коледа

Коледа...
Времето за пожелания...
И желания...

Странно е усещането, когато чуваш желанията на близките ти, да са свързани с теб...
Да влезеш в ролята на Дядо Коледа...

Коледен дизайн...

И тези шаблони...
За избор на дизайни тук...
Хубаво е,че имам някакъв избор, все пак...
Но съжалявам,че няма зимен такъв...
На снежинки, със снежни човеци, с коледни светлини и хора с подаръци...

Картички...

Времето на коледните картички...
Колко стотин ще минат през мен...?
Колко стотин усмивки ще има при отварянето им...?)

Колко хубав служебен ангажимент...
Изпращане на картички...
Изпращане на усмивки...

Български фолклор...
Малко модерно звучене...
Пленителни танци...
Енергия, страст, пъстрота от цветове и блясък...
Незабравимо и пленително преживяване...

Кротване...

Знаеш ли, от кога не съм се чувствала така добре-кротнала се...
Да не търся...
Да не блуждая...
Да не бъда неспокойна...

Да не ми се натрапват липси...

А да желая...
Да се наслаждавам...
Да имам...
Да имам чувство за достатъчност...
Не самодостатъчност!...
А достатъчност от другия...

И се чувствам толкова укротена...

10 години ...
10 години по-късно...

Пораснали, израстнали, променени, завършени...

Друг поглед един върху друг...
Оценяване...

Дали ще посмеем да продължим неизреченото желание...?
Дали аз ще го допусна...?

10 години по-късно...

Декемврийски...

Не бях писала скоро...
Липсваше ми, осъзнавам...
Сега какво-декември е...

Обичам този месец-на празничните украси, на подаръците, на семейните събирания, на Коледната и Новогодишната вечер...

Идват и въпросите-какво, как и с кого да празнуваме...
И ...
Какво да си пожелая за Новата година..?
Дали дядо Коледа/Мраз е взел достатъчно любов в чувала си?
Защото аз само това бих си пожелала...?

Емоционални бури...

Емоционални бури...

Напоследък не съм на себе си...
Горе-долу, и пак горе и пак долу...
Летя в небесата и пълзя в калта...
Заради нещо, заради някого...

И тези побъркващи емоционални бури...
Не е лесно...Сънят не стига, превъзбудата пречи, усмивките се редуват с тъга и огорчение...
Но-искам ли да ми е лесно???

Спокойствие, предвидимост, ежедневие versus тръпка, предизвикателство, състезание...
Избирам второто!!! Било то и опасно, и предизвикващо поражения в мен, самата...

Наистина-колко много са ми липсвали тези емоционални бури...

Денят без покупки...

Денят без покупки...
Цяла седмица работа по него...
Обяснявай, изпращай, говори, убеждавай...
Колко е важен...

И в Денят без покупки:
Освен няколкото телевизионни интервюта...
Обаждане по телефона:
-Купи, ако обичаш два хляба...

Не е истина...:)

Да обясняваш на света, но вкъщи да няма кой да те чуе...

Наситен ноември...
От празници, от емоции...
Толкова много, толкова силни...
Изтощиха ме...
Разболях се...

Лекарствата лекуват диагнозата...
А сърцето, след толкова емоции...
Антибиотиците не помагат...

Образованието като свят

Образованието като нищо...
Или образованието като всичко...
Обезценяване или ценност...

Различни светове...

Аз искам да живея във втория, той е моя свят...
Но защо ограничени хора налагат първия???
Не е истина...

Нещо красиво ми се случи наскоро...
Толкова красиво...
Чувсвата бяха красиви...
Очакванията бяха за красота, за пълноценност, за красив поглед в бъдещето...
Толкова вдъхновена бях...
нещо се зараждаше и ме изпълваше...

Сега...
Бавно нещо изчезва...
Всеки ден усещам как нещо гасне в мен...
Сега...Няма поглед в бъдещето...
Само спотаен копнеж и страх от липси и разочарования...

I want my sleep back...

смс...

Sms..?
мммм...(
Мтел...ми предлага Голф...
А така не ми е до него и до голф-а...

"Добрите вести идват бързо" беше хубав слогън, всъщност...
Но колко често чакаме добрите вести...а те може и никога да не дойдат...

Компромисите...
Винаги и навсякъде, преследват ни...
Какво ако откажа да ги приема...?

Няма начин...
Трябва...

Може би това беше знакът за мен-че винаги ще стигам до някакъв компромис...
Колкото и да мечтая да изживявам всичко на MAX, без тях...

Красиво е когато се ражда една нова мечта, нов копнеж...
И колко тъжно и болезнено е, когато умира...

НОСТАЛГИЯ

Чаша вино...
С мисъл за минали случки...
С мисъл за минали трепети...
С мисъл за скъпи хора...

Колко щастлива съм заради всички тях...
И колко ми липсват някои изминали дни...

Интеркултурност

Интеркултурност...
Споделяне, обсъждане, опознаване, приемане...
Обмен на ценности, култура, възгледи...

Интеркултурност...
Обмен чрез близост...
Бях участник, а се държах като наблюдател...

Интеркултурност...
Обожание...
Как е възможно да има обожание, когато е едностранно?
И...
Може ли да има обожание, ако е двустранно...?

Но...
Ако ще е едностранно е хубаво, да е от другата страна, не от твоята, нали...?

Пс.
Ценя ценностите,културата, възгледите, личността, поставила ме в центъра на вселената...
Но не връщам обожанието...

Куфари..

Върнах се...
С доста багаж...
С куфар носени дрехи и много чуждестранни брошури...
И с куфар пълен с идеи и познания, с изживявания и познанства, с нови приятели, и с толкова много спомени...

Късмет

Опасна авария...
В Унгария...

Е...
Пътуване в Унгария...
Моето пътуване...

Късметът обича да си играе с мен, знам...
А аз така и не научих неговите игри...
Но научих, да не разчитам никога на него...
И аз ще замина...Въпреки него...

Осигуряване на приходи...

В този толкова комерсиален свят...

Предлагат ми "осигуряване на приходи", за блога...

Да изложа мислите и усещанията си на показ...
Да ги "изкарам на сергията"...

Бих ги раздавала даром, ако някой ги потърси...
Бих ги изхвърлила, изтрила, ако са ми ненужни...
Но не бих очаквала приходи...

В този толкова комерсиален свят...

Енрике...

Бягство...

(You can run, you can hide
But you can't escape my love)

Here's how it goes, you and me, up and down at this time
We'll get right, where to fight
Cause love is something you can't shake
When it breaks
All it takes is some trying

If you feel like leaving
I'm not gonna make you stay
Soon you'll be finding
You can run, you can hide
But you can't escape my love
You can run, you can hide
But you can't escape my love

So if you go
You should know
It's hard to just forget the past to pass
It was good, it was bad but it was real
And that's all you get in the end of the matter

Here's how it goes
All it takes is some trying
You can run, you can hide
But you can't escape my love


Пс.
Любим текст...
Любима песен...
Любим Енрике...

Исках интерес...
Сложих снимка...
Получих интерес...
Изплаших се...
Махнах я...

Защо ме е страх от този интерес...?

Нежеланието за среща с нови хора проява на сила ли е...Защото нямам нужда от връзка и се чувствам добре така...
Или е на слабост...Защото не знам какво да правя, дали искам връзка, и ме е страх от бъдещата връзка...

Есен

Есента дойде...
Календарът ми показа...
Есенно настроение дойде с нея...

Швепс...

Шшшшшш-вепсс...
Битерлимон...
И следобедно кафе...
Колко малко му трябва на човек за да се наслади на момента...?

Последното лятно слънце

От прозореца ме грее галещо последното,отиващо се лятно слънце...
Ах, колко го обичам...
И колко ценно е, точно защото си отива...?
Ммм...)
Мъркам доволно затоплена...
Хммм...(
Не искам да си отива...

Пеперуда

Пеперуда...
Украсява ръката...
Замества...
Вдъхновява...
В мислите...
Е желана...
Символ...
Летене..

Цената на избора...

Да обичаш и да бъдеш обичан,
но да поискаш раздяла...
Да избереш частичното приятелство,
за да не изгубиш всичко...
Да си категоричен,
но да не можеш да овладееш сълзите си...

Вече втори месец...

One...Dream came true...

One...

One scene...
One band...
Tne only one Bono...

And...Miss Saraevo and Misterious ways and Elevation and Beautiful day and Walk on and With or without you and One and ...


One dream came true...

One ...

Двуликия Истанбул...

Истанбул...
За втори път бях там...
За втори път се завръщам с толкова много емоции, разнопосочни емоции...

Мащабен, толкова мащабен...И претъпкан, въпреки всичко. Хората са като мравки в него-щурат се, блъскат се, работят или се размотават, но са толкова много...
Цветен, колоритен...Но и толкова пренакичен, пренарисуван, преоцветен...
Пикантен, ароматен...Полъх на море, на ориент, на уханни подправки, на типично наргиле, на люти скари, на различни култури...
Шумен, музикален...Толкова много шумове напират в ушите ти...От песните покрай минаретата, до хилядите превозни средства, до глъчката на всеки един по улицата, през уличните музиканти надуващи зурлата си...
Търговски, комерсиален център-там всичко е пазар, и пазарлък...Има всичко, но колкото и да купуваш, осъзнаваш,че нищо съществено не си си взел...
Морски бриз, който пленява, но и лепкавото усещане от влагата и от наситените миризми...
Имаше толкова много...
От всичко...


Повечето столици впечатляват със сгради, паметници, с европейска култура...
Там културата не впечатлява, тя те блъска с разноликостта си-Ориент, европеизъм,среща на религии, култури, националности, предразсъдъци...
Но повечето столици не носят толкова емоции...
Истанбул дарява букет от различни, но все пак незабравими емоции...

"Изглеждаш чудесно!..."
Колко често чувам това напоследък...
Дали е като реакция на новините около мен...?
Дали хората се чувстват длъжни да направят комплимент, когато се опитват да скрият ужаса, притеснението или шокираността си...?

...
А може би...
Наистина изглеждам чудесно...

Насаме с...

Насаме с...
Запалена цигара...
Рехав, ароматен дим...
Пръсти вплетени в нея...

Интимен момент...

Сред хората...
Но все пак насаме със себе си...

Пушенето като момент на интимност, като проява на самодостатъчност...

Лош навик, а добра символика...

Животът като компютър...

Някой иска да има копче Del-ete в живота му ...
Някой иска да изтрие точно теб...

Дали тоталното изчистване на хард диска е по-добрия вариант...
Или е хубаво да пазим поне част от бисквитките или Хистори-то на нашия собствен компютър...

Защото живота не е просто PC...
Има чувства, емоции, усмивки и сълзи...
Аз няма да изтрия всичко...
Ценя всяко изпитано чувство и тръпка, ценя всяка подарена усмивка и прегръдка, ценя всяко докосване, помня всяка споделена мечта...

Както и да е...

Ps.
Просто моят живот не е компютър...
А и...
Техниката за мен винаги е била толкова unfrinedly...

"Ден без усмивка е един изгубен ден"...

Това го е казал великия Чарли Чаплин...

It's too hot...

Hot...
Hot...
Hot...
Here...
Every where...

Странно... за бягството

Странно...

Пътуването...
Семинарът...
Животът в чужда страна...
Хората от други страни...

Всичко звучеше като нещо твърде разлчино и като вид бягство...
Желано бягство...

Не се получи...
Пак темите бяха засегнати...
Аз самата засягах темите, всъщност...!

Имаше хора, които ме върнаха в тях...

Странно...

To meet...

Meet Shane...

Something like to meet Joe Black...

Shane's name was Milica actually...

Well...
The situation was so strange...

Пътуване/съдбата

Пътуване...
Не много далече, но все пак ...

Когато съм в конкретен тежък момент...
Точно тогава се появи...!

За да сменя обстановката...
За са срещна нови хора...
За да се усмихвам пак...

Знаци...
Вярвам в тях...
Съдбата ме изпраща в Сърбия, а после и в Унгария, за да премина по-леко и с усмивка новия период в живота си...
Боря се упорито с нея, със съдбата и с предопределеността й...
Но - тя все пак ме обича...

Черен...

И докога ще чернее блогът ми...?!

Искам цвят!

След цветовете...

Ще дойдат и усмивките...

Някога...
Може би скоро...

Ще ги потърся...
И те ще дойдат, знам...

Бяло...
Като празен лист хартия...

Безпаметност...
Необременненост...
Като празен лист хартия...

Искам...

Една притча за любовта.
За задушаващата привързаност и спряна свобода, за заблудата,че ако променим любимия си и ако го имаме само за нас, ще го обичаме повече…


Имало едно време едно птиче.
То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него.
Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите й блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила. Изплашила се, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети. Почувствала се самотна. И решила:Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети. "
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка. По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали:Ти имаш всичко."
Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него.
А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло.
Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него.
Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за пръв път да лети доволно сред облаците. Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й:Защо си дошла? ", попитала тя смъртта. За да можеш да летиш отново с него в небесата отвърнала смъртта. -Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново. "

Хаос

Да си подреждаш стаята...
Познато...
И по-лесно...
От мисълта, че след нея трябва да си подредиш и живота...

Никога не съм била изрядно подредена...
И в моят хаос всичко беше на място, удобно за мен, и за стаята и бюрото ми...

Моят хаос...
Подреден хаос...
Животът не търпи този мой хаос, май...

Мисля си...
За един период от живота ми...
За един човек от него...
За казани думи...
За изживени моменти...

За несбъднати очаквания...
За изпитани разочарования...
За изречени тежки думи...

Мисля си...
И все се надявах,че ще си останем с уважение...
С отношение...
Защото случилото се е случило, стомната е счупена, има наранени, и това е непоправимо...
Но мога ли да мразя, да обиждам човек, който е бил до мен, с мен, когото съм обичала...?
Така се надявах елемантарно уважение да можем да запазим...
Аз ще запазя! Въпреки всичко...
Смятам, че той го заслужава...

Но...
Не искам да се разделям с огорчение, с обида, с неуважение...
Как не ми се иска...

Треперя...

Може би са нерви...
Напоследък са вповече...

Има още нещо...
U2 !
Винаги съм искала да ги видя на живо...
Дори не знам защо, толкова много , но да-Точно тях!

Когато нещо те натъжава...
И когато ти чернее пред очите...
Очаквай да дойде мигът, в който и нещо ще те усмихне!
И отново ще намериш четката и боите за рисуване, за да оцветиш света през твоите очи!

Обвинение

Цял живот съм си мислила как ще отстоявам точно определени семейни ценности и поведение...
За да реабилитирам детството си...
За да не повторя грешките и съжаленията на нея...
Цял живот съм мислила, че го правя не само заради мен...
И заради нея...

А тя...
Единствена ме обвини в това,че го правя...
...

Подкрепа...?

..."-Разбирам те.Разбирам те и те подкрепям изцяло!
Ще ти помогна. Можеш изцяло да разчиташ на мен...
-Имам нужда да намеря себе си...
-Да, важно е да намериш себе си. Аз ще ти помогна, ще бъда до теб...
-Може би имам нужда от време...
-Искам да ти помогна...Имаш нужда от помощ, наистина...Разбирам те! -Ще те изпратя на психолог..."

Стих по мен...

Аулин
из Сн. Онова

Редя си парче по парче
останки от счупено време,
набутани в шкаф до леглото

Подреждам мислите си.

Сгъвам ги една върху друга,
като пъзел е, само че
липсват отделни парчета.
-изгубила съм ги някъде
докато подреждам по спомен от сянка
обелки от Аза си...

Пак се загубих.

Така и не се научих да плувам.

Поясът ми се спука, някъде по пътя,
докато вярвах,че като порасна
ще стана голяма.

Редно и нередно

Когато човек си създаде собствени правила, ценности, представи за редно и нередно...
И е щастлив в тях...
Тогава... е лесно...
До момента, в който не се изправи пред ситуацията да срещне своите и общоприетите в пряк дуел...
Ако не можеш да ги защитиш...
Ако си притеснен...
Ако чувстваш срам...

Какво тогава?!

Мисълта за срам...
Дали се срамуваш от живота си ...
И дали се срамуваш от това, което си...

Кошмар

Какво се случва, когато най-страшният ти кошмар се сбъдне...?
Със всичките последствия от това...

Искам да се събудя...
И да се оттърва от него...
Не се получава, обаче...
Късно е...
Вече...

В търсене на смисъла...

Достатъчно ли е да обичаш...?

Да обичаш...
Но това да не е достатъчно...
Да бъдеш обичан...
Но това да не е достатъчно...

Когато мълчанието боли...
Когато сме обидени и неразбрани от най-близкия човек...
Когато просто сме различни и това поставя пропаст между нас...

Когато страдаш, че не даваш на човека до теб това, от което той има нужда...
И когато виждаш, че той се смее безгрижно, когато говори с тях, а не с теб...
Когато мисълта, че правите грешка е толкова натрапчива...

Да обичаш...
Но това да не е достатъчно...
Да бъдеш обичан...
Но това да не е достатъчно...

Щастието

Ако десетки пъти се питаш дали си щастлив...
Колебанието не е ли отговорът...


И защо ние, хората сме склонни да се самоубеждаваме, че сме щастливи, когато хем сме, хем не сме...
Може би ни е страх, че това половинчато щастие е по-добро от никаквото...
Но ако не вярваш, че ще намериш истинското, пълното, щастие, онова щастие, което те кара да крещиш от радост, то тогава, ти наистина не го залужаваш...

28.
Точка!

Сатурн

Сатурнова дупка...
Не се вълнувам от космически, всъщност...
Но онова състояние на пропадане в бездънност, необятност, сякаш в безбрежния космос ми е толкова натрапчиво...

Не е истина...
Колко на време и колко тематично дойде мението на велик автор по темата за любовта, свободата, връзката, пълноценните взаимоотношения...?!

"В "Да се обичаме с отворени очи" авторът пише: "Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка."

И в извод той казва...:
"Една двойка трябва да бъде заедно не само за да създаде семейство, не само за да се наслаждава на живота, не само за да прави секс, а за да расте заедно с другия. А за да растеш, трябва да си свободен и да бъдеш себе си. Ако играеш роля, тогава ролята ти ще расте, но не и ти."

Благодаря ти, далечни аржентински писателю...Подкрепи ме в отстояването на представата ми за любовта...
А колко ми се иска и близките ми да се вслушат в думите ти, и да ги разберат правилно...
Защото моите думи остават погрешно разбрани, а толкова ми се иска да не е така...

Ефирно..

"Ефирен" шаблон за блога ми...
Какво пък...?
Харесвам бонбонените цветове...
С лятото идват цветните, светли дрешки...
Летен, свеж стайлинг и на блога ми...

Любов на изречени думи...

Може ли любовта да се измерва в брой изричания на "Обичам те"...???
Ако в живота си изричам това рядко, ако се е случвало дори само веднъж, а може би и не съм го изрекла дори, но съм го чувствала, дали е било по-незначещо от изричането на "Обичам те" често както "лека нощ" например...?

Любов на думи, чрез думи...
И Любов на чувства...
Силна съм в думите, но не много в любовта на думи, май...
Съжалявам, ако наранявам някого с това...
Но - важното е, че обичам...

Ама адски се дразня на

прогресиращата ми ангажираност...!
Колкото повече работа отмятам, толкова повече нова се трупа...

Ефективността ли ми е слаба, или напротив-прекалено добра е, и си създавам допълнително работа...?
Мммм-дразнещо е...

Желаните грешки

Грешките...
Повторени грешки...
Повторените грешки са желани грешки, май?
Не искам да прощавам желани грешки, обаче!

По дяволите!

Театър...нестандартно режисиран от Мариус Куркински...

Събота вечер...
Три жени...
Приятелки...
Нямам търпение...!

Режим на...закачки...

Какво правиш, когато си в състояние на "Настроение за закачки"...
Закачаш се вероятно...)
А когато си в този режим и имаш страшно много работа...?
Раздаваш усмивки, работейки и предаваш хубавото настроение на колегите...
Не е лошо, май...?)

Море...от рози

Розова шир...
Розово море...
Вълни от аромат...
Миди от розови цветове...

Обожавам морето...
И това море бе прекрасно...
Море- зелено, море- с гори и поля, където морските кончета са заменени с впрегатни коне...

Като падаща скала

свличаща се върху мен...
Се чувствам смазана...

Умора...
Изнемога...
И нерви...

Имам нужда да се изключа...

Търся копчето...

И на мен ми пука...

Относно:
"София прайд'2010-обичай равенството, прегърни многообразието!"

Ще се включа!
Ще застана до всички тези млади и нетолкова, красиви и нетолкова, борбени и нетолкова хора, които са свързани от идеята за правото на глас, на мнение, на отстояване!!!
Правото на свободата да обичаш, да избираш, да бъдеш не като абсолютно всички!
Кой решава кой какъв трябва да бъде и кое е редно и кое не?!

Ако някой дойде и ми каже,че не е редно да обичам човекът до мен, ще се съглася ли?
Ще приема ли,че мнозинството може да решава вместо мен?

Какво се случва, когато мнозинството се превърне в малцинство и обратно-правилата се променят и редното става погрешно ли? Глупави предразсъдъци, и аз съм зависима от тях, понякога, за съжаление...
Няма правилна, нормална, редна обич, има истинска и безкориостна и фалшива и користна...

Ще се включа!

Пс.
И на мен ми пука...

Споменът за броенето...

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11....
Броя и аз с абитуриентите...
Искам да спра на 11, и 12 никога да не настъпва...
И да си остана в онзи миг-на границата между училището и работата, между детството и зрелостта, между страха от непознатото и копнежа по бъдещето, между преди и сега...
Толкова ми липсва точно този граничен момент, липсват точно тези емоции...

Ps.
Тази сутрин излязох необичайно рано...
В 6.45 ч. аз отивах на работа, а срещнах абитуриенти в метрото, прибираха се след своята бална нощ...
От утре балната рокля ще бъде прибрана и заменена...
С папка, с табла, или с нещо друго...
И ще остане споменът за броенето, така, както и на мен...

Сънят като опровержение...

Сънувах...
Един доктор...Не беше моят, беше жена...
Каза нещо глупаво...
Ядоса ме, колко много ме ядоса...
Събудих се толкова ядосана (на нея)...

А беше само сън...
И няколко версии за страховете ми, които той показва...
И този доктор, тази жена...
Колко още съм й бясна...

Защо, когато човек се е успокоил, и мисли, че най-накрая всичко е наред, се появява някой сън, за да се опита да опровергае това...?

екстремни...

В търсене на екстремното...
В намирането му, неочаквано...
Зависимост от него...?

От речник:
екстремен -прилагателно- краен, извънмерен

Време за поезия...

"На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи..."


Из непопулярен автор...

Мисия Лондон...

Много Балканска простотия и кокошкарско мислене,
много сконфузни ситуациии, от които хем ти е смешно, но много повече тъжно,
много загорка и какви ли още не натрапващи се (брендове) марки,
малко човешки взаимоотношения,
и още по-малко несбъднати мечти...
(сбъднати май нямаше...)


Вероятно защото за повечето от нас-българите най-характерна и в най-големи количества е простотията, а взаимоотношенията и мечтите са най-малко...

Замислям се...
И... Се радвам,че не всички българи сме такива, все пак...

Сексът индикатор ли е?

Късен спор преди лягане...
Усещане за обида и неразбиране...
Спалнята е една, но сякаш разделена -възглавниците и телата са толкова разделечени...
...
Сутринта...
Мъжът иска секс, сякаш това показва, че всичко е наред ...
Жената не иска секс - сякаш това показва, че не всичко е наред...

Сексът, желанието- индикатор ли е?

Дали всичко е наред?...

"Той каза,че съм фея.
Аз бях стъпила в локва."

Из Сн. Онова

"А дали е така, кой ще ми каже?
Аз вървя по света и подсвирквам си даже,
но сърцето ми спира, спира да бие,
ако тебе във някой друг те открие..."

из Белослава.
на П.

Странно чувство..
нещо ново по теб...
нещо символично ново по теб...
нещо, означаващо, показващо, крещящо...
Красиво е на вид...
Разкрасяващо би трябвало да бъде...
И маркиращо...

Каквото...Такова...

Борбата със себе си и другите

Борбата със себе си, за себеотстояването, за да успееш да се справиш и с другите...
Трудна е, не лека, плашеща...
Нужно е търпение, хладнокръвие, спокойствие...

И тази борба е леко плашеща ни, не защото е жестока, не защото ни е трудно да я спечелим, а защото е постоянна...
Винаги ще има нещо или някой, който да провокира подобни борби със себе си, борбата за себеотстояване...

Нов етап...
Всеки нов етап в жиовта е някак си страшен, плашещ...
Дърпаш се от него, не искаш да пристъпиш...
Идва момент в който или трябва да пристъпиш, претеснен от новото и очакваното, или трябва тотално да се откажеш от етапа-няма друг начин...
Момент на смелост и решение...

Защо, по дяволите, когато искам да сваля музика и търся Миро ми се появява Мирослав Илич?!

Мммм...
Липсваше ми шоколад-а събота вечер...

Сутрешно намигване с лека, приятна музика...
"Summer breeze"...Чилаут саунд...

Препратено от далечна Гърция...
Да препратиш тръпка...
От непознат, през по-малко непознат, но да достигне доста лично...

Enjoy the taste...

Водка с кайсия...
Коктейл...
Вкусно...
И приятно загряващо ...

Очаква ме любима музика...

Вторникът ми бе хубав...

Оставяш следи...

Провокираш съвестта ми щом те погледна.
Използваш слабостта,че силно привличаш ме.
Съблазняваш личноста ми без нито дума.
Ти придизвикваш желание...

Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа -НЕ
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас Управляваш ме.

оставяш следи по тялото ми,
като капки парфюм се впиваш,
в кожата ми,

оставяш следи...

Изтриваш паметта ми щом ме докоснеш.
Фантазираш си неща които да правиш с мен.
Блокираш мисълта ми само със поглед.
Ти предизвикваш желание...

Нищо няма да те спре да стигнеш до мен
Пренебрегваш всеки опит да кажа не
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен
Без глас управляваш ме

оставяш следи по тялото ми,
като капки парфюм се впиваш,
в кожата ми,
оставяш следи,
по тялото ми като капки,
парфюм се впиваш в кожата ми..
оставяш следи...

оставяш следи...........

Къде ми е ума???

Възможно ли е да готвиш цяла седмица няколко презентации и час преди да трябва да ги излъчиш да осъзнаеш, че лаптопа ти е останал вкъщи???!!!

Прочит на "Идиот" , с автор и главна роля моя милост...

Ако публикувам обява за запознанство вместо моя приятелка, дали постъпката ми е правилна?...
Това дали е жест към нея, защото ми е мъчно ,че е сама...?
Дали е опит да навляза в личното й пространство?...
По-лошо-дали не се намесвам в собствената й предначертана съдба?...

Не знам...
Знам, че я обичам и го правя за нейно добро...

Дано да бъде само за нейно добро...

Ако ревнуваш...

Ако ревнуваш...
Какво е ревността...
Страх от загуба на човека до теб...
Не-защо да те е страх, ако всичко между вас е наред...Ако се уважавате, разбирате, заедно сте...
По -скоро...
Ревността е неувереност,че можеш да задържиш човека до теб, че заслужаваш да го задържиш?...

Аз не обичам проявите на неувереност...Това е слабост, която не мога да приема!

А и ...Аз мога да запазя човекът до мен! Ако го обичам, и съм до него-как той би си помислил,че иска и може да ме загуби...?

Затова няма и не искам да бъда ревнива!
Някой друг-слаб и ревнив-има ли...?

Закачка...

Закачка...
Форма на бягство...
Начин на общуване...
Средство за привличане...
Още една причина за усмивка през деня...

Да бъдеш лидер...
Отговорност, задължение, етикет, стълба в кариерата...
Да го искаш или да откажеш...
Да го гониш или да бягаш от това...

Целта оправдава ли средствата, всъщност...?

Сън

Умора.
Раздразнение.
Натежали клепачи...
Мечтание за сън, за бягство в уютния свят на сънищата...

Сън.
Сънчо...
Сънчо, ела за мен, при мен...
Търся те. Искам те...

Ще рисувам с целувки
по твоето тяло.
Ще оставям по кожата
влажна следа.
Ще пътувам
надолу,
надолу,
надолу...
По гърдите настръхнали
за малко ще спра.
Ще заровя в коприната
тънките пръсти.
Ще потръпват свенливо
твойте бедра.
Ще се върна
нагоре,
нагоре,
нагоре...
и по шията потна
ще рисувам с уста.
Ще те пия на глътки.
А ти ме събличай
с жадни устни.
До голо...
Нека има следа.
Ще остана в очите ти.
Дано ти подскажа,
колко истина има
в тази наша игра!
Ще кънтят в тишината
среднощно камбани
Ще се смее Луната
ревниво над нас.
Ще попива греха
и ще ближе пак рани.
Ще се пука от страст,
ала..., пак е сама.

Ps.
Авторът не е известен, но му благодаря за този стих...
Остави ме без дъх...
Да търсиш еротиката в словото...И да я намериш толкова силна, в тези няколко реда...
И Луната-моята приятелка...Не тъжи-не си сама...Двете сме...

Нощен Пловдив...
Булевардът...
Светлините...
Осветените Тепета...
Красотата и топлината на древния град, по-спокоен от столицата, по-топъл, по-уютен...
Да бъдеш сам, но никак не самотен...
В компанията на нощен Пловдив...

Да бъдеш истински приятел на реката

Да бъдеш

истински приятел

на реката...



Да чуваш

сребърния смях на рибите

и слънчевите бързеи

възторжено

да ти разказват

притчи за живота...

Да галиш

валчестите камъни

с насладата,

с която галиш

рамо на жена

и тъмната им тайна

да прониква

през порите,

през възлестите вени,

за да остави

в тленното ти тяло

безименно отломъче

от вечност...

Пътуване ме чака...
Вълнение и свито коремче...

Обичам да оставам насаме със себе си на пътя!
Обгръщам нежно волана, пускам любима музика, следя внимателно движението и скоростта, и се наслаждавам на всеки километър...

Пиянство

Минути на страхове...
Минути на истини...

Минути на пиянство...

Взлом

Да влязат взлом в личното ти пространство...

Да се опитат да прочетат твоите мисли.
Да се опитат да проникнат в твоите чувства.
Да се опитат да изпитат твоите емоции.
Неканени...

Странно е...
Страшно е...
Болезнено е...

Пролет

Толкова много те чакам, моя цветна Пролет...
Ти може би заради мен дойде сега, дойде по-рано?...

внимание...за мен...

Стихче...За мен...
Внимание... За мен...
Усмивка...За мен...

Да, благодаря! )

Размисли по чужди диалози (за Обичам те)...

..."Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той...."

Автоеротизмът...

Автоеротизмът, или още един поглед към себе си...
Красив, вълнуващ...

Нарцисизъм, или споделено желание насочено към себе си...
Възбуждащо е...

Снегът се сипе.
Студено, бяло, снежно.
В града. В работния, напрегнат ден. И аз съм там.
В снега, в своя напрегнат работен ден.
Пазейки очите си от устремените снежинки, гледах в краката си, в стъпките на тълпите хора по "Графа"...
Но...
Какво беше това?
Врабче сгушено в снега, ниско долу, на тротоара, на няколко стъпки от всички онези пешеходци като мен, които за него можеха да са убийци с тези ботуши и токове...
Загледах го продължително, пристъпих към него, свих се на колене до него.
Много смело ли бе, та не подхвръкна?- Не, клетото нямаше сила, явно, остана свито в преспата...
Какво ли трябваше да направя?
Снегът валеше, часовникът тиктакаше нетърпеливо, НАП ме чакаше нетърпеливо, или по-точно аз го гонех...
Е, приятелче малко и ранимо, -ще те взема в пазвата си, пък ще видим как да се грижим за теб, в този мой забързан работен ден...
Гушнах Врабчо и потеглихме пешком през центъра на снежния град. Повървяхме с него.
Беше ми мило. Споделено...
Две спирки вече трамваите ни задминаваха, тракаха шумно, напомняха за себе си...А аз се борих с вятъра и снежинките, обгърнала новия ми приятел и нямах нужда от трамваите, този път!
Беше ми мило...
Привързах се към мъничето. Замислих се как ще продължи нашето приятелство...
Изведнъж... Сепнах се-малкото отлитна от ръката ми...
Врабчо се бе стоплил в ръкавичката, бе преоткрил топлината на живота в този студен зимен ден, в мен...
А аз преоткрих очарованието на дългата разходка в снежния и шумен град, с приятелче до мен...

Аз съм българче...

3-ти март...

Proud to be bg..

На български, моля!

Обичам си страната!
Поемам си отговорността, задълженията,радостите и разочарованията, плюсовете и минусите...
И обичам България, и с гордост заявявам ,че съм българче...

Моят сценарий

Защо толкова обичам европейското кино...?
Защото гледам и тръпна в очакване и неизвестност през целия филм...

А американските високобюджетни продукции са толкова предвидими...
Но мога да разпускам на американските филмчета и го правя, често...

Сега...
Сега ми се иска да престана да живея в сложния си, типично Алмодоварски сценарий, и да съм в холивудска прожекция...
Прегръдка, целувка, Хепи енд...

Скучно и банално, но с щастлив край...

Ps.
И после, все някога, пак ще гоня европейската сцена...

Красиви хора, вплетени в...

Красив нов ден. Прозявам се. Усмихваш се.
Гледам пак през теб. Красиви хора смеят се.
Красиви хора вплетени в любовна игра.
Красиви хора вгледани в себе си остават.
Красиви мисли търсят те отново до мен.
Красиви хора искат да се снимат
треперещи ръце преследвт своя рай,
в грях с тях пак ще остана.

Красив нов ден. Леглото ми помилва те.
Гледаш пак през мен. Красиви хора смеят се.
Красиви хора вплетени в любовна игра.
Красиви хора вгледани в себе си остават.
Красиви мисли търсят те отново до мен.
Красиви хора искат да се снимат
треперещи ръце преследвт своя рай,
в грях с тях пак ще остана.
Треперещи ръце преследвт своя рай.

Снимат ли звездите теб и мен?
Красиви хора виждаш ли?
Снимат ли звездите теб и мен?
Красиви хора виждам.
Красиви хора вплетени в любовна игра.
Красиви хора вгледани в мен ще останат.
Красиви хора вплетени в лъжовен ден.
Красиви хора искат да се снимат с мен.
Треперещи ръце преследвт своя рай.
в грях с тях пак ще остана.
Треперещи ръце преследвт своя рай.

Красиви хора вплетени в любовна игра.

Лакомник...

Прасчо: Като се събудиш сутрин, Пух, какво си казваш най-напред?

Мечо: Какво има за закуска? Ами ти, Прасчо?

Прасчо: Аз пък си казвам: Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес.

Мечо: Че то е същото.

Домашно караоке

Домашно,българско караоке...
Катерино моме, Болен ми лежи, Лудо младо...
Класика от старо време...
Фолклор, богатство...

Големият въпрос е кога ще се науча на друго освен правото хорце???

Трябва ли да отидеш на гости на малко място, за да видиш колко големи могат да бъдат хората...?

Да бъдеш Дечко...
Страшно изглеждаше, май...?

И колко мило и носталгично изглежда, когато се връщаш назад, когато вече не си Дечко...

Да почерпиш от дечковската наивност, плахост,инат, стремглавост, желание,вяра...
Да следиш питащия поглед, искащата усмивка, плахият език на тялото...

Да се чувстваш знаещ, можещ, неуязвим, спрямо Дечко-то...

И все пак да се страхуваш повече от него, да бъдеш наранен, да бъдеш обезверен, защото вече си се срещнал с живота...
Идаваш от там, на където той тепърва ще се запъти...


Колко сладко е да черпиш от младостта, невиността, наивността...
Искам...

Рожден ден.

Днес един изключителен човек има рожден ден...
Един личен празник, но колко много хора празнуват заедно с него...?
Защото той дарява...
Дарява с грижи и подкрепа,с добри думи, с усмивки и топло отношение, всички...
И казва "Обичам те"...Много, често, на всеки свой близък...

И всеки иска да му бъде близък...
Всеки иска да бъде обичан, подкрепян, усмихнат покрай този любим човек-рожденник...

Дано има повече хора като него...
Искам и аз да бъда като него...
Старая се...

И моят празник да бъде празник за всички около мен, защото аз ги обичам и те мен...

Приятелство

Невидяно лице.
Нечут глас.
Несбъднато здрависване и приятелски допир.

Силно осезаемо чувствам приятелството, обаче...

Представата за моето щастие...
Твоята срещу моята...
Сблъсък...
Коя е по-вярна...По-сполучлива...По-важна...



Аз решавам и избирам сама...
Не е лесно...
Битката за моето щастие...
За моята представа...

Моят дом...

В традиците на многовековния български бит и култура, в ценностите на българското семейство, особено важно място има строежът на къщата.
Строежът на дома-като символ на крепкост и благоденствие, здраво и щастливо семейство, живот...
В строежът на един дом, обаче, най-важни, като опорни точки са основите...
Бие се тежка и стабилна плоча, основите задължително трябва да са изключително здрави...
От там наттатък се оформя, декорира къщата, дома...
...
Аз започнах наобратно...
Лилаво, оранж...Цветовете са красиви, готови...
Декорацията е лесна...
Но защо декорирах, ако основите му не ми стоят стабилно...?

Крепост.

Крепост.
Издигам пред него...
А той издига над мен...
Надграждане на крепости...
...
Чувство на притежание, на опит за владееене, на порив за скъсване на окови...
Такива-крепостни...

Крепостничество...
Не в 16-18 век, а днес...

Тихо се сипе силният сняг,
галено щипе бузките пак...

Миг невнимание...

Миг невнимание...
Сблъсък,почти...
Милиметри - безопасност...
Биииииииииииииииииииииииииип...
Мамка му...
Мамка ми-аз бях...
Колко нищожен и уязвим е човешия ни живот...
Миг невнимание...

Благородна постъпка е да даряваш...
А каква постъпка е да даряваш,когато не искат от теб това?
Когато твоят дар е нежелан?...
Звучи малко насилническо, май?

Чаша дълго и горещо кафе...
В ръцете ми то става топло, но затихващата горещина се разлива толкова приятно по ръцете ми...

Ps.
Що за идиот трябва да си, ако закупиш за офиса пакетчета захар с голи жени???...
Скъсах и изпих 3-ри току що...

Велико

Да искаш да полетиш...
Да дръзнеш да летиш...
Когато си просто земен човек...

Като великия Леонардо да Винчи...

Велико е чувството да се сравняваш с велики хора...

Куба либре

Петък вечер...
Музика.

Там-там-там...Там-там-там
Там-там-там...там-там-там

Куба либре...

Оаео-оаео-а

Петък вечер.
Музика.
А може и коктейл...

Какво се случва, когато човек се променя във времето...
Изневерява ли на себе си...?
Бяга от кожата си ли?
Сменя маски ли?
...
Как да разберем, коя наша същност е истинската ни...?

Еволюция?
Адаптация?
Опит и развитие?
Комерсиализъм?
Деградация?
Борба със себе си или Липса на себеотстояване...

Промяната комплимент ли е, всъщност?...

Числа...

Не обичам 6...
Нека бъде 27-ми...

Моментен спокоен пейзаж.

Море...
Спокойно,притихнало, укротено от бриза...
Липсва вълнение, вълните са толкова забавени, спокойни, сънени, сякаш...
Вълноломите-необезпокоявани...

Моментен морски пейзаж...

Спокойствие...

Игра на политика...

Игра на шах.
Началникът мисли...
И прави своя ход...
Кон на Д6.
Пешка на Б5.
Офицер на А 1...-Неразрешен ход, казаха му.
Няма неразрешени ходове-аз играя играта!...казва Начаникът...
Топ на Е12.
От Европа се обаждат-това не е разрешен ход...
Хммм...Тея пък какво разбират...
Царица на А3...
Последват и други обаждания...
"Абе...Игрите ли ще им играя на тея..." каза Началникът и захвърли бесен шаха...
Фигурите се разбъркаха страшно, и нищо не беше на мястото си...

И правителството се размести, и България отиде в реката, както конят от поговорката...

Опитомяване...

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
- Ах!... Аз ще плача.
- Ти си виновна - каза малкият принц. - Аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ти ще плачеш! - каза малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но тогаз ти не печелиш нищо!
- Печеля - каза лисицата...

Малкият принц...

Ефектът на пеперудата...

Ефектът на пеперудата или непредсказуемата страна на живота...

Има неща в живота, които, колкото и да искаме, не зависят само от нас.
Понятието "ефект на пеперудата" е метафора на живота откъм непредсказуемата му страна.
Това е всичко, което донася извънреден хаос, неконтролируемата и есхатологична сила, която преобръща представите за подреден свят.
Нагледното олицетворение на "пеперудата" е с примера на пърхащите й криле, които в Япония може да предизвикат разместване на въздушните пластове, което води след себе си катастрофални последици. Пеперудата е носител на мощни урагани над Америка само една седмица по-късно
Изводът е, че малките промени на едно нещо могат да породят неизмеримо отражение върху друго в даден етап.
Този т.нар. ефект на пеперудата може да се пренесе върху житейските ситуации или дори цялостно- върху самия човешки живот.

Всяко нещо води до друго.

липса на нероденото дете...

Ако загубим нещо, което впоследствие се окаже,че не сме имали въобще,дали може да боли...?
Ако загубиш представата си, че има един малък, зараждащ се, скъп, живот у теб.
Ако споделяш хубавата вест,че ще ставаш майка с всички близки хора на най-светлите коледни празници...?
Ако се храниш с всички витамини на света за да расте в утробата ти здраво бебе.
Ако нощем си лягаш, разказвайки му приказка в мислите си за лека нощ.
Ако това у теб сега е част от мислите, ежедневието, мечтите ти утре...?
Да...
Може да боли...Много...
Защото ако, не си загубил плода, физически, това е все пак, по-малък проблем...
Но психически...
Когато си загубил нероденото си детето, вече чакано и обикнато, дори да го е нямало-там в утробата ти, ще липсва...
Ще боли...

Сложно...

Силно, дългогодишно, натрапчиво приятелство...
С много обич...
Обсебващо...
Само омразата ли може да оправи нещата...?
И двамата да продължат напред...
Нещастни, разделени, но със свободни за другата, 'истинска любов" сърца...
Да намразиш, защото твърде много обичаш.
Да нараниш, зашото човекът до теб ти е безкрайно скъп...
И защото няма "друг начин"...?
Любов, изразена чрез омраза...
Сложно е...
Ако беше по-просто, нямаше да е интересно...

Сладостта на живота

"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед...
И това са две гърненца с мед."
Моят мъдър приятел Мечо Пух го казва...
А сладостта на живота за всеки от нас е различна...

Алхимични мъдрости за сърцето...

"Сърцето ми се страхува, че ще страда - каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.
- Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността."...
....
"От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си.
Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога.
Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва.
Вечерта разказа всичко това на Алхимика. И Алхимикът разбра, че сърцето на момчето се е върнало при Всемирната душа."...

Хазарт с емоции

Болката като обич, обичта като болка...
И всички съпътстващи ги чувства...
Болката като част от мен...
Обичта като част от мен...
Търся ги, постоянно...
Боря се за всеки малък, нищожен трепет в живота си, искам си го, не мога и не искам без трепети, емоции, чувства...

Всеки човек е роб на нещо, на някаква своя си мания...
Моята мания са емоциите...
Подвластна на емоциите...
Играеща си с тях...
Хазарт с емоции...

За любовта

"Любов е да раздаваш душата си без жал,
и мигом да забравяш кому какво си дал..."

asleep

Falling asleep...


Don't wake me up, I'm dreaming about you...

оцеляване/мечти

"Българите-винаги оцеляващи, никога мечтаещи..."
По дяволите, Карбовски...
Дразня се защото е вярно или защото ме е страх,че допускам,че може да е вярно...?

Буря

След бурята остава пустош...

Приказка за Ежчето и Сънчето

"Колко е хубаво да ме обичаш- казвало таралежчето на Сънчето...
"И да ме гушкаш, и да се грижиш за мен...
"Никой не го прави така, както ти"- доволно измърквало пак...

А Сънчето се грижило толкова години за него, с толкова любов и всеотдайност...
Обичало да бди и пази този малък, бодлив, но и гушкав, много скъп таралеж...

Разделяли се, всеки по своите ежедневни задачки...
И после пак се виждали, с трепет и обич...
Постепенно, с времето- нещо се променило...

Някой подритнал Ежко... Друг не му обърнал внимание...
То се наежило...
И без да се усети-уболо с бодлички своето любимо Сънче...
Веднъж, втори път...
А Сънчето е обичливо, но и ранимо...
А Ежко се е свил, затворил -на кълбо, наежен, и не усеща,че наранява...
............................................................
В приказките има щастлив край, нали?

Парфюм

Нов парфюм...
Странно е...
Нова миризма, ново излъчване...

"Наоми Кембъл"
Аз и Наоми нямаме общо...Нищо...

Маркетинг.
Ако ще избирам по име, няма да е Наоми или Нина Ричи, а "B U"(бъди себе си) ...
Но ароматът Наоми си го бива, признавам...

Аny way...

Цветно

Навън е зимно, мрачно...
Аз съм цветна външно...
Облечена съм в розово, зелено, синьо, бяло...
Настроението ми...
Променливо...
Мрачно като времето навън...
Цветно - като дрехите, които слагам и свалям за секунди...

Търся синоптика, с точната прогноза, търся художника с цветната палитра...

Искам да е безоблачно и цветно, пък...

Пирамидата на...

Ред, контрол, предвидимост...
Еквивалентно ли е на спокойствие, сигурност, уют...?
А еквивалентно ли е на трепет, радост, щастие...

Това не е "пирамидата на Маслоу"...

Как да подредя моята пирамида?...

Любов/игра

Игра на любов...
Или любовна игра...
Любов или игра...?
Криеница, гоненица, "Не се сърди човече"...
Когато има игра, има състезание...
И има победител...
И победени...
Може ли в любовта да няма победени?

Обяд с...

НДК.
Слънчево.
Пейка.
Обяд.
Споделен от гладни врабчета, няколко гълъба, врана...
Лакомници.
Щурат се, побутват се, подскачат изплашени, наперени, любопитни, гладни...
Приятна компания.
Споделен обяд...
Запомнящ се миг, в незапомнящ се посредствен понеделник...

Wet, wet, wet

Дъждът се лее по стъклата...
Чистачките се блъскат бясно в него...
Светлините на града приблясват изпод пороят навън...
Уютът на топлината и заслона ми липсва...
Вече...

Тежка вечер...

Заложница...

На обстоятелствата...

На близките...

На градусите...

fuck...

А събота вечер може да бъде ...

So fuckin' amazing...