Насаме с...

Насаме с...
Запалена цигара...
Рехав, ароматен дим...
Пръсти вплетени в нея...

Интимен момент...

Сред хората...
Но все пак насаме със себе си...

Пушенето като момент на интимност, като проява на самодостатъчност...

Лош навик, а добра символика...

Животът като компютър...

Някой иска да има копче Del-ete в живота му ...
Някой иска да изтрие точно теб...

Дали тоталното изчистване на хард диска е по-добрия вариант...
Или е хубаво да пазим поне част от бисквитките или Хистори-то на нашия собствен компютър...

Защото живота не е просто PC...
Има чувства, емоции, усмивки и сълзи...
Аз няма да изтрия всичко...
Ценя всяко изпитано чувство и тръпка, ценя всяка подарена усмивка и прегръдка, ценя всяко докосване, помня всяка споделена мечта...

Както и да е...

Ps.
Просто моят живот не е компютър...
А и...
Техниката за мен винаги е била толкова unfrinedly...

"Ден без усмивка е един изгубен ден"...

Това го е казал великия Чарли Чаплин...

It's too hot...

Hot...
Hot...
Hot...
Here...
Every where...

Странно... за бягството

Странно...

Пътуването...
Семинарът...
Животът в чужда страна...
Хората от други страни...

Всичко звучеше като нещо твърде разлчино и като вид бягство...
Желано бягство...

Не се получи...
Пак темите бяха засегнати...
Аз самата засягах темите, всъщност...!

Имаше хора, които ме върнаха в тях...

Странно...

To meet...

Meet Shane...

Something like to meet Joe Black...

Shane's name was Milica actually...

Well...
The situation was so strange...

Пътуване/съдбата

Пътуване...
Не много далече, но все пак ...

Когато съм в конкретен тежък момент...
Точно тогава се появи...!

За да сменя обстановката...
За са срещна нови хора...
За да се усмихвам пак...

Знаци...
Вярвам в тях...
Съдбата ме изпраща в Сърбия, а после и в Унгария, за да премина по-леко и с усмивка новия период в живота си...
Боря се упорито с нея, със съдбата и с предопределеността й...
Но - тя все пак ме обича...

Черен...

И докога ще чернее блогът ми...?!

Искам цвят!

След цветовете...

Ще дойдат и усмивките...

Някога...
Може би скоро...

Ще ги потърся...
И те ще дойдат, знам...

Бяло...
Като празен лист хартия...

Безпаметност...
Необременненост...
Като празен лист хартия...

Искам...

Една притча за любовта.
За задушаващата привързаност и спряна свобода, за заблудата,че ако променим любимия си и ако го имаме само за нас, ще го обичаме повече…


Имало едно време едно птиче.
То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него.
Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите й блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила. Изплашила се, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети. Почувствала се самотна. И решила:Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети. "
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка. По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали:Ти имаш всичко."
Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него.
А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло.
Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него.
Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за пръв път да лети доволно сред облаците. Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й:Защо си дошла? ", попитала тя смъртта. За да можеш да летиш отново с него в небесата отвърнала смъртта. -Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново. "

Хаос

Да си подреждаш стаята...
Познато...
И по-лесно...
От мисълта, че след нея трябва да си подредиш и живота...

Никога не съм била изрядно подредена...
И в моят хаос всичко беше на място, удобно за мен, и за стаята и бюрото ми...

Моят хаос...
Подреден хаос...
Животът не търпи този мой хаос, май...

Мисля си...
За един период от живота ми...
За един човек от него...
За казани думи...
За изживени моменти...

За несбъднати очаквания...
За изпитани разочарования...
За изречени тежки думи...

Мисля си...
И все се надявах,че ще си останем с уважение...
С отношение...
Защото случилото се е случило, стомната е счупена, има наранени, и това е непоправимо...
Но мога ли да мразя, да обиждам човек, който е бил до мен, с мен, когото съм обичала...?
Така се надявах елемантарно уважение да можем да запазим...
Аз ще запазя! Въпреки всичко...
Смятам, че той го заслужава...

Но...
Не искам да се разделям с огорчение, с обида, с неуважение...
Как не ми се иска...

Треперя...

Може би са нерви...
Напоследък са вповече...

Има още нещо...
U2 !
Винаги съм искала да ги видя на живо...
Дори не знам защо, толкова много , но да-Точно тях!

Когато нещо те натъжава...
И когато ти чернее пред очите...
Очаквай да дойде мигът, в който и нещо ще те усмихне!
И отново ще намериш четката и боите за рисуване, за да оцветиш света през твоите очи!

Обвинение

Цял живот съм си мислила как ще отстоявам точно определени семейни ценности и поведение...
За да реабилитирам детството си...
За да не повторя грешките и съжаленията на нея...
Цял живот съм мислила, че го правя не само заради мен...
И заради нея...

А тя...
Единствена ме обвини в това,че го правя...
...