Родос

А Родос е интересен остров...
Повече с историята си, всъщност...
Толкова прекрасна природа, да...
Ама и ние я имаме същата. че и по-красива...
Защо ли не успяваме да направим от нашите красоти всеизвестни дестинации...

Второ поред тежко лято...
Всеки край носи ново начало и надежда...
Но вече второ лято началото го няма или му липсва нещо важно, а надеждата стига до книгите на Хорхе...


А как обичам лятото...То си е моят сезон, все пак...

Room in Rome...

Очакван филм...
Оправдани очаквания, всъщност...
И с особен интерес към мнението покрай предстоящата кино премиера...
Някое си величие -критик отбеляза:
Що се отнася до лесбийството, в „Стая в Рим” то е просто атрактивен повод за размисъл върху потайностите на желанията. Особено, когато си в Рим...
Хм...интересно...?...

Искане...В любовта...

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!

...Такива...
Според Хорхе...и мен...

Сърцето ми се къса...
Не мога да се абстрахирам, като виждам проблемите й...
И като знам колко не мога да й помогна...
Това,че някога "бяхме" заедно, а вече не- не ми помага да се абстрахирам...
Мисля че обичам и пука ми за някого не могат да се спрягат в минало време...
Ако обичаш някого истински, то чувството неминуемо остава...И отношението...И усещането за грижа...
Сърцето ми се къса...
Тя е твърде силна за да признае слабостта си...
А аз явно не съм... И изживявам трудно и чуждата слабост...
Сърцето ми се къса...
Защото ми е мъчно за скъп човек...
И защото съм бясна на себе си, че съм безпомощна...

Лястовичките кръжат до мен и писукат звучно...
На последния етаж, сякаш само за София и мен...
Поздравяват неделната утрин...

Денят можеше ли да бъде по-гаден днес...?
Страх ме, че че още не е свършил и винаги може да е повече...

Кампания...
Умора...Пре- умора...

Нали обичах работата си...?

Е, да, ама то да правиш нещо с хъс и да изнемогваш физически, вършейки го могат да вървят заедно...
Или не могат...

Или може би...

Дали остарявам...?