Бебе.

Бебе.

Брат ми чака бебе.

"Ех, колко хубаво"... беше първосигналната ми реакция...

Малкото ми братче...Което вече си е голям мъж- на 25 е!

И защо винаги трябва да мисля и да бъда разумна???!!!

Защо се тревожа, че той няма сигурна работа и нямам идея как ще прави сватба и ще става глава на семейство...

Защо ли се тревожа нашите как ще смогнат на тази Иначе така хубава новина???

И още нещо си мисля...

Че се радвам, че поне веднъж нашите все пак ще преживеят "сватбата и раждането", неща, които аз първоначално им обещах и после болезнено отнех ...
 

Олимпиада.
Среднощно гледане...
Далечни отбори, познати и непознати спортове, родни спортисти няма цяла нощ...
Чужд ентусиазъм предаден от екрана...

Мълчание...
Наистина дълго...
Нямаше ли какво да кажа?
Имаше толкова много-мисли, планове, равносметки, лутащи се в мен, навръх 30-тото ми порастване...
Обаче реката, сякаш бързей, наречено ежедневие ме повлече...
Дали, защото искам да овладея именно мислите, плановете,емоциите си...
Дали заради това ми се иска да опитам този екстремен спорт-рафтинг?
А иначе така не съм екстремна...