Тръгнала съм към нов път в живота ми, и сега буквално се уча как да го вървя...
Като малко дете съм. Прохождам, всъщност, вече проходих...
След прохождането, идва моментът на движението, на пътя...
Падам, ставам, продължавам, губя скорост, после забързвам...
Все си мисля, че почти съм стигнала, но после идва нова дестинация и цел, и после още една и още една...е
Понякога се подхлъзвам и падам...Не ме е страх от болката, а от страха да не падна...
Ставането е най-трудно-всеки е вперил поглед в теб, защото ти си тръгнала сама по тоя път.
Този избор е твой, а другите не го разбраха-за какво по дяволите реши да бъдеш толкова различна? Гледат те под лупа...
Падам, изтупвам се от прахта и бегом напред!
Не е лесно...Но е интересно!:)
