Борбата със себе си и другите

Борбата със себе си, за себеотстояването, за да успееш да се справиш и с другите...
Трудна е, не лека, плашеща...
Нужно е търпение, хладнокръвие, спокойствие...

И тази борба е леко плашеща ни, не защото е жестока, не защото ни е трудно да я спечелим, а защото е постоянна...
Винаги ще има нещо или някой, който да провокира подобни борби със себе си, борбата за себеотстояване...

Нов етап...
Всеки нов етап в жиовта е някак си страшен, плашещ...
Дърпаш се от него, не искаш да пристъпиш...
Идва момент в който или трябва да пристъпиш, претеснен от новото и очакваното, или трябва тотално да се откажеш от етапа-няма друг начин...
Момент на смелост и решение...

Защо, по дяволите, когато искам да сваля музика и търся Миро ми се появява Мирослав Илич?!

Мммм...
Липсваше ми шоколад-а събота вечер...

Сутрешно намигване с лека, приятна музика...
"Summer breeze"...Чилаут саунд...

Препратено от далечна Гърция...
Да препратиш тръпка...
От непознат, през по-малко непознат, но да достигне доста лично...

Enjoy the taste...

Водка с кайсия...
Коктейл...
Вкусно...
И приятно загряващо ...

Очаква ме любима музика...

Вторникът ми бе хубав...

Оставяш следи...

Провокираш съвестта ми щом те погледна.
Използваш слабостта,че силно привличаш ме.
Съблазняваш личноста ми без нито дума.
Ти придизвикваш желание...

Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа -НЕ
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас Управляваш ме.

оставяш следи по тялото ми,
като капки парфюм се впиваш,
в кожата ми,

оставяш следи...

Изтриваш паметта ми щом ме докоснеш.
Фантазираш си неща които да правиш с мен.
Блокираш мисълта ми само със поглед.
Ти предизвикваш желание...

Нищо няма да те спре да стигнеш до мен
Пренебрегваш всеки опит да кажа не
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен
Без глас управляваш ме

оставяш следи по тялото ми,
като капки парфюм се впиваш,
в кожата ми,
оставяш следи,
по тялото ми като капки,
парфюм се впиваш в кожата ми..
оставяш следи...

оставяш следи...........

Къде ми е ума???

Възможно ли е да готвиш цяла седмица няколко презентации и час преди да трябва да ги излъчиш да осъзнаеш, че лаптопа ти е останал вкъщи???!!!

Прочит на "Идиот" , с автор и главна роля моя милост...

Ако публикувам обява за запознанство вместо моя приятелка, дали постъпката ми е правилна?...
Това дали е жест към нея, защото ми е мъчно ,че е сама...?
Дали е опит да навляза в личното й пространство?...
По-лошо-дали не се намесвам в собствената й предначертана съдба?...

Не знам...
Знам, че я обичам и го правя за нейно добро...

Дано да бъде само за нейно добро...

Ако ревнуваш...

Ако ревнуваш...
Какво е ревността...
Страх от загуба на човека до теб...
Не-защо да те е страх, ако всичко между вас е наред...Ако се уважавате, разбирате, заедно сте...
По -скоро...
Ревността е неувереност,че можеш да задържиш човека до теб, че заслужаваш да го задържиш?...

Аз не обичам проявите на неувереност...Това е слабост, която не мога да приема!

А и ...Аз мога да запазя човекът до мен! Ако го обичам, и съм до него-как той би си помислил,че иска и може да ме загуби...?

Затова няма и не искам да бъда ревнива!
Някой друг-слаб и ревнив-има ли...?

Закачка...

Закачка...
Форма на бягство...
Начин на общуване...
Средство за привличане...
Още една причина за усмивка през деня...

Да бъдеш лидер...
Отговорност, задължение, етикет, стълба в кариерата...
Да го искаш или да откажеш...
Да го гониш или да бягаш от това...

Целта оправдава ли средствата, всъщност...?

Сън

Умора.
Раздразнение.
Натежали клепачи...
Мечтание за сън, за бягство в уютния свят на сънищата...

Сън.
Сънчо...
Сънчо, ела за мен, при мен...
Търся те. Искам те...

Ще рисувам с целувки
по твоето тяло.
Ще оставям по кожата
влажна следа.
Ще пътувам
надолу,
надолу,
надолу...
По гърдите настръхнали
за малко ще спра.
Ще заровя в коприната
тънките пръсти.
Ще потръпват свенливо
твойте бедра.
Ще се върна
нагоре,
нагоре,
нагоре...
и по шията потна
ще рисувам с уста.
Ще те пия на глътки.
А ти ме събличай
с жадни устни.
До голо...
Нека има следа.
Ще остана в очите ти.
Дано ти подскажа,
колко истина има
в тази наша игра!
Ще кънтят в тишината
среднощно камбани
Ще се смее Луната
ревниво над нас.
Ще попива греха
и ще ближе пак рани.
Ще се пука от страст,
ала..., пак е сама.

Ps.
Авторът не е известен, но му благодаря за този стих...
Остави ме без дъх...
Да търсиш еротиката в словото...И да я намериш толкова силна, в тези няколко реда...
И Луната-моята приятелка...Не тъжи-не си сама...Двете сме...