Ако каузата има етикет с цена или приложена банкова сметка...
Дали остава кауза...
Или се превръща в продукт, на пазара...?
...
Не знам...
Само знам, че вече тези каузи не ме вдъхновяват...
И не искам да участвам в тях...
Не са моите!

Много е тегаво чувството на загуба.
На зависимост от обстоятелствата.
На необратимост на времето, случилото се...
Тегаво е да си обещал нещо, с ясното съзнание , и желание да го изпълниш...
И после да се окаже, че няма да можеш...
Мисля, че се предпазих от чувството за вина...
Мисля, че тегавината поотмина...
Заради нея.
Сякаш си я поръчах днес. Дали дойде за обучението по моята покана.
Или просто усети, че не бях ок, и знаеше, че ще бъда там?
Не знам доколко бе случайно.
и доколко бе съзнателно.За нея.
Но беше вълнуващо.За мен.
И разходката и разговора на фона на предколедна София...
Беше тежък ден.
Но беше толкова ценно преживяването, да не бъда сама в този тежък момент...
И наистина- беше толкова странно. Сякаш си я поръчах днес...
Толкова имах нужда от нея.
Дали мога да я поръчам пак?
За разходка, за разговор за чай...Скромни желания са това...
Кой да питам? Кой да помоля?

...

А вече знам , че една моя мечта ще се сбъдне това лято!
Вече делфините ще бъдат близо...
Ще мога да ги погаля...
Да поплувам с тях...
ах...че ме радва мисълта за това...

странно

Три приятелки.
Три, работещи прекрасно в екип.
Много смях...
Разделяме се.
Те се докосват, прегръщат за довиждане...
Аз страня. Дали личи отстрани това?
Заради Нея.
Никога не съм я докосвала.Писали сме си среднощно, но никога не я докоснах, досега...
Какво ли ще стане?
Ако го направя?
Сърцето може да  изскочи, вероятно...
И аз го пазя...?
Не не го, него -сърцето, никога не го пазя, но пък винаги му оставам вярна на склонността към лудост и емоционалност-на търсения и хвърляния!
Просто ме е страх, че, освен отхвърляне, би могло да има най -страшното, да загубя най-вълшебното-общуването...
Странно...
явно съм в ролята на таен обожател...
 доста дълго време вече...
На колко години станах, че ми се случва това?
Не е истина...