Моят сценарий

Защо толкова обичам европейското кино...?
Защото гледам и тръпна в очакване и неизвестност през целия филм...

А американските високобюджетни продукции са толкова предвидими...
Но мога да разпускам на американските филмчета и го правя, често...

Сега...
Сега ми се иска да престана да живея в сложния си, типично Алмодоварски сценарий, и да съм в холивудска прожекция...
Прегръдка, целувка, Хепи енд...

Скучно и банално, но с щастлив край...

Ps.
И после, все някога, пак ще гоня европейската сцена...

Красиви хора, вплетени в...

Красив нов ден. Прозявам се. Усмихваш се.
Гледам пак през теб. Красиви хора смеят се.
Красиви хора вплетени в любовна игра.
Красиви хора вгледани в себе си остават.
Красиви мисли търсят те отново до мен.
Красиви хора искат да се снимат
треперещи ръце преследвт своя рай,
в грях с тях пак ще остана.

Красив нов ден. Леглото ми помилва те.
Гледаш пак през мен. Красиви хора смеят се.
Красиви хора вплетени в любовна игра.
Красиви хора вгледани в себе си остават.
Красиви мисли търсят те отново до мен.
Красиви хора искат да се снимат
треперещи ръце преследвт своя рай,
в грях с тях пак ще остана.
Треперещи ръце преследвт своя рай.

Снимат ли звездите теб и мен?
Красиви хора виждаш ли?
Снимат ли звездите теб и мен?
Красиви хора виждам.
Красиви хора вплетени в любовна игра.
Красиви хора вгледани в мен ще останат.
Красиви хора вплетени в лъжовен ден.
Красиви хора искат да се снимат с мен.
Треперещи ръце преследвт своя рай.
в грях с тях пак ще остана.
Треперещи ръце преследвт своя рай.

Красиви хора вплетени в любовна игра.

Лакомник...

Прасчо: Като се събудиш сутрин, Пух, какво си казваш най-напред?

Мечо: Какво има за закуска? Ами ти, Прасчо?

Прасчо: Аз пък си казвам: Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес.

Мечо: Че то е същото.

Домашно караоке

Домашно,българско караоке...
Катерино моме, Болен ми лежи, Лудо младо...
Класика от старо време...
Фолклор, богатство...

Големият въпрос е кога ще се науча на друго освен правото хорце???

Трябва ли да отидеш на гости на малко място, за да видиш колко големи могат да бъдат хората...?

Да бъдеш Дечко...
Страшно изглеждаше, май...?

И колко мило и носталгично изглежда, когато се връщаш назад, когато вече не си Дечко...

Да почерпиш от дечковската наивност, плахост,инат, стремглавост, желание,вяра...
Да следиш питащия поглед, искащата усмивка, плахият език на тялото...

Да се чувстваш знаещ, можещ, неуязвим, спрямо Дечко-то...

И все пак да се страхуваш повече от него, да бъдеш наранен, да бъдеш обезверен, защото вече си се срещнал с живота...
Идаваш от там, на където той тепърва ще се запъти...


Колко сладко е да черпиш от младостта, невиността, наивността...
Искам...

Рожден ден.

Днес един изключителен човек има рожден ден...
Един личен празник, но колко много хора празнуват заедно с него...?
Защото той дарява...
Дарява с грижи и подкрепа,с добри думи, с усмивки и топло отношение, всички...
И казва "Обичам те"...Много, често, на всеки свой близък...

И всеки иска да му бъде близък...
Всеки иска да бъде обичан, подкрепян, усмихнат покрай този любим човек-рожденник...

Дано има повече хора като него...
Искам и аз да бъда като него...
Старая се...

И моят празник да бъде празник за всички около мен, защото аз ги обичам и те мен...

Приятелство

Невидяно лице.
Нечут глас.
Несбъднато здрависване и приятелски допир.

Силно осезаемо чувствам приятелството, обаче...

Представата за моето щастие...
Твоята срещу моята...
Сблъсък...
Коя е по-вярна...По-сполучлива...По-важна...



Аз решавам и избирам сама...
Не е лесно...
Битката за моето щастие...
За моята представа...

Моят дом...

В традиците на многовековния български бит и култура, в ценностите на българското семейство, особено важно място има строежът на къщата.
Строежът на дома-като символ на крепкост и благоденствие, здраво и щастливо семейство, живот...
В строежът на един дом, обаче, най-важни, като опорни точки са основите...
Бие се тежка и стабилна плоча, основите задължително трябва да са изключително здрави...
От там наттатък се оформя, декорира къщата, дома...
...
Аз започнах наобратно...
Лилаво, оранж...Цветовете са красиви, готови...
Декорацията е лесна...
Но защо декорирах, ако основите му не ми стоят стабилно...?

Крепост.

Крепост.
Издигам пред него...
А той издига над мен...
Надграждане на крепости...
...
Чувство на притежание, на опит за владееене, на порив за скъсване на окови...
Такива-крепостни...

Крепостничество...
Не в 16-18 век, а днес...

Тихо се сипе силният сняг,
галено щипе бузките пак...