FROZEN

Frozen INSIDE...
Frozen OUTSIDE...

Is there a time...

Малка нежна музика...
Боно пее нежно, сякаш шепнейки...
за лека нощ...

Лека нощ...

PR на собствения си имидж...

Някога...
Търсех се опитвах да бъда "идеална", да отговарям на очакванията на околните ми...
Бях PR.
PR на собствения си имидж...

Сега...
Сега нямам PR...
Сега съм само аз- истинска...
С имиджа на малките си преимущества и недостатъци...

странно...сякаш свикнах...

Странно...

Някога избирах най-подходящата форма да изкажа и представя дадена истина...
И всичко сякаш беше толкова наред...
От година вече...
Казвам само истината...Без да украсявам, без да спестявам, без да се замислям...
Искрена и откровенна съм...
Да- сякаш ми е по-леко...

И се оказва, че все пак истината плаши...
Преди бях обградена от хора около мен...Бях атрактивна...
Сега...Никога не съм била толкова дълго сама...А първоначално за миг пак съм атрактивна...
Защото наистина хората предпочитат красивата лъжа...Не са готови за истината...
Но сякаш...вече свикнах ...
Да казвам винаги истината, дори да не ме питат...
Свикнах...и да бъда сама...

Странно...

в дълбокото?

Отново...
Гмурнах се смело във дълбокото...
Исках го...
Мамка му, толкова го исках...
С риск да се удавя...И да бъде болезнено...
И да- отново ми се случи...

Онази...
Сладка болка...

Много болка ми се насъбра...
Кога ще свърши този период...?

Предсмъртното писмо на Габриел Гарсия Маркес

————————————–

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш през вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

нещо се случва с живота ми...
срещам някого в него...
и той обещава,че това ще промени живота ми...
аз приемам, казвам, че не се боя...
но...
вълнувам се...
не мога да заспя...

какво ли ще се случи...?

скоро...

надявам се да разбера...

Желание за...
Промяна...

Обект на нечие изследване...
Да бъдеш част от извадката...

Странно усещане...

Комуникационно затъмнение

Продължавам да беснея...

Безсилието е толкова побъркващо...

Мъдрите хора казват че: "Няма нищо непоправимо, освен смъртта"...
И аз смятах така...
Да -но когато човек категорично поиска да те отдалечи от средата си, и ти не не можеш да направиш нищо...
Или пък по-лошо, с настоятелност за реванш да го отблъснеш тотално...?
Бах му...Досега съм имала всякакви провали, но не и с взаимоотношенията си с хората...

Комуникационно затъмнение...

Най-тежкото ми наказание...
Което някога съм усещала...

адски/грешка

Може ли една грешка да бъде непоправима...?
Досега не ми се беше случвало...
И е адски побъркващо,че в момента е така...
И сякаш съм безсилна...

Замислям се...
Дали грешката е била подсъзнателна и умишлено направена...
И дали в колебанията ми за развитието на връзката, тази грешка именно не е отговорът ...


И въпреки всичко...

Адски съм бясна на себе си...

И адски много съжалявам, хлапе...

Малки радости...

Един безкрайно любим човек е научил най-прекрасната и желана новина от години насам...
Малки радост...
Толкова чакана...

Когато...

Когато...
Осъзнаваш, че за пореден път си на прага на нов период в живота си...
Загубил си, сякаш всичко...
А всъщност -започваш на чисто...
Въпрос на гледна точка...Търсиш втората гледна точка...Но все ти идва първата...

Когато...
Не знаеш какво да очакваш от живота си...
А си на цели 29 години...

Когато любовта си отиде болезнено...

..."Някой е престанал да те мами, а не да те обича...Защо страдаш,сякаш си загубил любовта му?"...
из Х. Букай...

Родос

А Родос е интересен остров...
Повече с историята си, всъщност...
Толкова прекрасна природа, да...
Ама и ние я имаме същата. че и по-красива...
Защо ли не успяваме да направим от нашите красоти всеизвестни дестинации...

Второ поред тежко лято...
Всеки край носи ново начало и надежда...
Но вече второ лято началото го няма или му липсва нещо важно, а надеждата стига до книгите на Хорхе...


А как обичам лятото...То си е моят сезон, все пак...

Room in Rome...

Очакван филм...
Оправдани очаквания, всъщност...
И с особен интерес към мнението покрай предстоящата кино премиера...
Някое си величие -критик отбеляза:
Що се отнася до лесбийството, в „Стая в Рим” то е просто атрактивен повод за размисъл върху потайностите на желанията. Особено, когато си в Рим...
Хм...интересно...?...

Искане...В любовта...

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!

...Такива...
Според Хорхе...и мен...

Сърцето ми се къса...
Не мога да се абстрахирам, като виждам проблемите й...
И като знам колко не мога да й помогна...
Това,че някога "бяхме" заедно, а вече не- не ми помага да се абстрахирам...
Мисля че обичам и пука ми за някого не могат да се спрягат в минало време...
Ако обичаш някого истински, то чувството неминуемо остава...И отношението...И усещането за грижа...
Сърцето ми се къса...
Тя е твърде силна за да признае слабостта си...
А аз явно не съм... И изживявам трудно и чуждата слабост...
Сърцето ми се къса...
Защото ми е мъчно за скъп човек...
И защото съм бясна на себе си, че съм безпомощна...

Лястовичките кръжат до мен и писукат звучно...
На последния етаж, сякаш само за София и мен...
Поздравяват неделната утрин...

Денят можеше ли да бъде по-гаден днес...?
Страх ме, че че още не е свършил и винаги може да е повече...

Кампания...
Умора...Пре- умора...

Нали обичах работата си...?

Е, да, ама то да правиш нещо с хъс и да изнемогваш физически, вършейки го могат да вървят заедно...
Или не могат...

Или може би...

Дали остарявам...?

Музика и делфини в едно...
Пеят за мен, сякаш...
А те наистина пяха за мен, тогава...
Ех, че хубаво...

Върнах се.
Тук съм.
Сакът е разопакован и полу-разхвърлян в стаята...
Клепачите натежават, обаче.
Лека нощ...

А чайките са толкова шумни и неспокойни тези дни...
Дали заради дъждовното време...?
Или просто в настъпилата нощна тишина всеки техен крясък сякаш прерязва слуха ми...?
И въпреки това не се оплаквам...
Това ми напомня,че все пак съм на морето...

Сблъсък между разум и желание...
И разумът надделя, както обикновено...
Гордея се с това, сякаш...
Но, защо въпреки това изборът горчи...?

Купих си пурети...
Между череша и ванилия трябваше да избирам...
Накрая си купих и двата пакета...
Хубаво е,че понякога все пак може да избираме и двете неща, в случай на колебание...

Как ми се пропуши пурета...Аромат череша и тиха нощна музика...

Във вчерашната серия Кари каза, че в Ню Йорк човек винаги търси работа, апартамент или половинка. Ако има 3-те неща е истински щастлив, но подбудена от самотата си попита: "Но защо 3-1 е равно на 0?"...
...
Дали в София също е така?

"Black swan"
Толкова разтърсващ...
Гледах го преди месеци, а спомена за тръпката още ме държи...

Сблъсъкът на Белият и Черният лебед във всеки един от нас...

И невероятната Натали Портман...

Заложница

на дъжда...
Вкъщи...
На терасата с чаша кафе...


А работния ден тече ли тече...

И обичам дъжда...
Пукащ звучно с всяка капка по прозореца...
Симфония на дъждовната нощ...

Въртележката на ежедневието

"Въртележката на ежедневието" - Понякога сме толкова заети,че пропускаме важни моменти на важни хора около нас...
А така не обичам да попадам във въртележки- не се чувствам комфортно- страх ме е и от височина и от загубата на равновесие...

"Сам определяш своята собствена отговорност и своите собствени ограничения."
Йога мъдрост...

Агресори /омраза

И тези дебили в съседство как ме дразнят...
Няма и как да е иначе-когато патриотичната идея и българщината се употребяват политически от безумни /малоумни агресори...
Бясна съм им!...
Осъзнавам...
Колко лесно омразата генерира омраза...

И колко лесно омразата може да намери почва в човешката душа...
Аз обаче не мразя, ще се боря именно за това!
И само дразнението ще вгорчава иначе хубавия слънчев ден...

Пролетно-лятно време...
С всичките обсипващи ни слънчеви лъчи...

Време за разходки и наслада на всичко навън...
Разкошно време, а на мен ми липсва нещо...
Липсва "някого" в тях...

Защо ли не мога да превключа в режим на самодостатъчност...?
И ми липсва споделената разходка сред пролетно-летните гледки навън...?

Колко много работа напоследък...
И все пак...
Си я обичам...

Златна рибка

Желание за споделеност, близост, любимо същество...
Ме наведе в размисли и желания за...
Домашен любимец...
Ако не може да е нещо пухкаво и гушкаво-може да бъде златна рибка...

За моногамията -възможна, желана и правилна или табу...

Интересни статии мернах днес...
Че младите жени били все по-рядко били моногамни, или че учените доказват, защо човек е "шавлив" по природа...
Спорна и безспорно важна за мен тема...

Въпрос на ценности...
Колко вярна мога да бъда...?

Наранявала ли съм...?
Предавала ли съм...
Обичала ли съм...?
Когато не съм била до-там моногамна...

"Only they can judge me"!
Само те-хората, които съм обичала, обичам и винаги ще обичам...

Разлики...

Разказ на Елин Пелин

Студено и сиво навън...

В съзнанието ми изниква великия Елин Пелин...
Той описваше пищно и неповторимо природата в разказите си, и тя беше също главен герой...
Времето описваше и подсилваше ситуацията и драмата на учасващите в творбите...

Студено и сиво навън...

Абстиненция...
Когато наркотикът ти липсва до болка...И когато уязвимостта ти те побърква и те пронизва дълбоко...
Състояния на бяс...

И в същото време...
Празнота. Апатия. Безсилие...
Състояние на безтегловност...

Две противоположни състояния...
На едно сърце...

И все пак...
Ще оцелея...
Успокояващо е,че моят наркотик са емоцията и любовта...

Вега тест...
Не съм си представяла,че ще изпитам миг на ужас при мисълта,че могат да ми забранят сладоледа и вафлата...?
Познавам се и знам, че всяко забранено нещо ме подлудява и за мен се превръща в предизвикателство...

Хубаво е,че вега тестът не забранява...
А само препоръчва...

Копнеж по приказки

Сватбата в английския доверец...
Колко време вече това е световна най-важна тема???

От една страна-струва ми се малко инфантилно-нон стоп това да е навсякъде...
От друга- поне е позитивна и красива тема...
Замислям се - колко ли много хора свързват тази история с приказните сюжети...
Сякаш...
Кралската сватба е символ на копнежът на обикновения човек по приказките...
И изразява надеждата,че приказки се сбъдват и в наши дни...?

Копнеж по приказки в нашата прозаична реалност...

Детска рисунка...

Посещение в офис на Сметна палата.
Администрация, папки.

И една детска русунка...
Колко красиво-цветно и вдъхновяващо.

Искам детска рисунка и за моя офис...

Страх от "утре"-то

Искам да давам, да давам, да давам...
Много и всичко ...
Но нека бъде днес...

Побъркващо е, но е факт...
Страх ме е от "утре"...

Тя ми каза,че няма поводи да се притеснявам толкова...
Тя ми каза,че нищо толкова страшно не се случва с мен, въпреки,че имам това усещане...
Тя ми каза, да изчакам нещата просто да се случат, а не да ги мисля излишно...
Тя ми каза,че това е поредната ми "буря в чаша вода"...

Тя...
Тя ми е най-близкият човек и ме познава до болка...
Но защо аз не мога да я послушам...
Защо не мога да си намеря мира...
И не мога да се наспя...

Копнеж за редакция...

Пиша постове тук...
И после ги трия...
Редактирам...
Хмм...?
Желание за редакция на мислите и чувствата ми...
Явно имам нужда да изразявам случващото се с молив...
...
И да мога да изтрия написаното...

Deja vu

Deja vu...
Двама души...
Някой обича, другият не толкова.
Някой дава всичко, другият получава недостатъчно.
Двама души...
И двамата страдат от тази "различна обич"...

Deja vu...
Аз съм в различна роля този път...

Мамка му...!
...
Защо има толкова различни представи за любов и влюбване...?
Защо разминаването между две представи може да е бъде толкова разрушително...
Открадна ми съня...
Накара ме да избягам...
Да се оттегля...

Винаги ли ще търся еднаквостта в чувствата с човека, за да се чувствам наистина щастлива...???

Истина

Някой ми открадна сърцето ти,

което плачеше нощем на сън

увяхна нещо вътре в тебе,

непоглеждаш дори на вън.

Ще оставиш ли това,

за което си мечтал

и с години си се борил

път, по който си вървял?



Припев:

а-а Някой ден сърцето

ще поиска това,

което ти си му отнемал,

без дори да си разбрал.

о-о Някой ден сърцето

ще те съди за това,

затова че много си го лъгал



Никога не казвай да,

когато чувствата ги няма в теб

когато ровиш свойта съмота

пак се луташ за кой ли път

уморен от своя бяг

продължаваш се на там

вътре някъде дълбоко в тебе.

И винаги остваш сам...

Home...
Being home...
Nice feeling...

"Лъжи ме"

1 -ви април -Ден на шегата ( лъжата)...
Хич не ми допада...
Да се забавляваш е различно от това да се шегуваш с някого, особено ако е за негова сметка...
А пък за лъжата...
Не обичам да лъжа...
Правя го само в единични случай, и единствено с благородна цел...
Защото...
Мисля,че хората имат нужда и от красиви лъжи, в реалността на истинския ни -не съвършен и не винаги красив живот...

По повод празника днес слушам любимата ми "Лъжи ме" на Карла и Руши...
Ps.
Да се притеснявам ли,че точно тази песен съм избрала да звучи на телефона ми, когато звънни човекът до мен?...)

Дори...
Вече забравих "Отмъщението на фризьора"- ужасът, в който участвах като главна роля миналия уикенд...
...:)
Осъзнавам, че не външния вид прави човекът красив...
А нагласата, настроението и самочувствието му...

Пролетта като празник...

А колко е хубаво, че денят е по- дълъг, слънцето грее по много и почти всеки ден, птичките пеят и всички изпращаме с усмивка отминаващата зима...
Празничност...

Колко е хубаво, когато си изнервен от претоварване в работата...
И от нищо друго...

Пътувания

Премръзнах в Бургас...
Но видях морето, то ме стопли...
Попътувах още доста...
И посетих и по-топли места, споделени и запомнящи се...
Свещения кът на баба Ванга в Рупите...
Винения рай на Мелнишкия регион...
Опиянението от глътките тръпчиво-сладко вино в ценна компания...

И Солун...
И портокалите оранжавеещи по в клоните на дърветата на улицата...
Сладко...-Портокалово...

Статус-спокойствие...

Спокойствие...
Когато спокойствието те кара да се чувстваш някак си топло и добре...
Сякаш си щастлив...

Tоку що

Току що прочетох за много тежък личен момент на човек, който макар и не мой близък, ме натъжи ужасно много...
Пише, че е отчаян...И че губи вяра...Губи родител...след като вече е загубил един...
И колко велико звучи, че въпреки всичко търси сила и упование...
И че намира усещане за...Благодарност...За всеки миг, изживян с близките си...
...

Тъжно е, когато губим близки хора...
Но е ценно, когато ги оценяваме и обичаме истински...Всеки миг...
И намираме сила за упование, за благодарност...като този човек...

Театър

Днес се редих на опашка за билети за театър...?!
Оказа се,че са изкупени и за февруари и за март месец за желаното представление...

Съжалих...Че отново се разминах с прехваления, явно -основателно спектакъл на Камен Донев...
И се зарадвах...Че българският театър и култура отново се възраждат...

Лош емоционален мениджмънт...

Криза в общуването...

Изчерпване на количествата( тъпение, уважение, взаимност)...

Фалит.../ Обявяване на несъстоятелност...
на отношенията...

Петък

Петъците носят края на работната седмица...
И началото на почивката, нали?...
Краят -като начало...
...

Клепачите натежават...
Умора, безсилие, дразнение...

Чакам си утре-то, началото...
и силите и енергията и почивката с него...

Красота...
Копнеж...
Въздишка...

Обичам те

"Обичам те"...
От кога не съм го казвала...
Колко ми липсва...

Обичта е в сърцето ми...
Обичам всичко и всички...
Но...
Онази обич...
Към човекът до теб...


"Обичам те"...
От кога не съм го казвала...
Колко ми липсва...

Когато се чета в книгата...или се гледам в нечии филм...

Прочетох се в "Сексът и София"...Гледах се в "Сексът и градът"...

Сега...?

Чета се в Хорхе Букай...
Не съм се гледала все още ...
Може би малко "Яж, моли се и обичай"...
Ама не съвсем...

Аромат на пролет

Ароматът на зюмбюл в стаята...
Ароматът на пролет...
Увяхна...

Ще купя друг от цветарницата...

Колко е хубаво, че мога да закупя аромат на пролет...

Малко красиви и ценни неща могат да бъдат набавяни чрез покупка...

Хайде!...
Ще се ходи ли на лекцията за климатичните промени...
Или няма да се ходи?...

:)

Hugs

Гушкаво ми е...
И самотно...
Какво ли не бих дала за прегръдка, сега...
Сещам се за един клип, някъде по света- едни добри хора предлагаха "безплатни прегръдки" на непознатите по улицата...
Мило...)
Can I have some free hugs, please...

Затишие...

В състояние на затишие...
На спокойствие...
След Буря-та...
...

Обича ме-не ме обича...

Новия дизайн...
Посипани листчета от цветя...
Като от играта "Обича ме-не ме обича"...


Обича ме-не ме обича, обича ме-не ме обича, обича ме-не ме обича...
...последното листче е...
Не ме обича...

Избор и нов дизайн

Избор на нови дизайни...?
Имало толкова голям избор...
Постарах се повече ...
Мина и доста време, докато го разбера и намеря-този избор...
И в живота е така...

Имаме избор...
Но трябва да имаме търпение, да се постараем и потърсим повече...

Шоколад...

Шоколадът като критерии за щастие...?

Защото в момента ми горчи...

Морето през зимата

Мисъл за морето през зимата...
Копнеж по него...
Пристан на мен и тъгата ми...


Мисъл за морето през зимата...
Да ме прегърне топло с вълните си...
Да ми пошепне нежно с тях...
Да бъдем само двамата, аз и той...
Сред пустошта и безлюдността на морската шир...

Мисъл за морето през зимата...
Морето...
Моят вечен любим...

Нарцисът и огледалото...

— Защо плачеш? — попитали ореадите.

— Плача за Нарцис — отвърнало езерото.

— О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — продължили те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.

— Нима Нарцис беше красив? — попитало езерото.

— Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? — отговорили изненадани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:

— Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

А Куельо е толкова мъдър автор...

Честит петък!

Feeling away...
Out of my self, out of my thoughts, out of my day,out of my life...
Somehow...like beeing in nowhere..
the good thing is...
that when you are nowhere, every way is leading somewhere...
And...I'm positive thinking person,so...It will be ok...

Everything will be ok-Happy new year,Mags!