Усещането, че търсиш нова среда е особено...
Търсиш твоите емоции, търсения, гледна точка...
Хем се чувстваш самотен.
Хем се побъркваш от радост, като видиш себеподобни...
Сякаш плавам , корабокруширала в океана...
И си търся спасителния остров.
Който впоследствие ще стане твоя нов свят...

Това е лудост.
И пак се влюбих по безумен начин...
Пффф....
Тя е шеф, ок???
Кога пък сърцето ме е слушало кой какъв е, всъщност...

Уникална е, струи светлина от нея...
И е толкова мила...И ме вдъхновява.
И почти забравих Англия...
И имаме толкова красива връзка в професионално-приятелските си взаимоотношения...

Това е лудост...
 

Днес ми беше "почивния ден"...
Не съм се спряла...
Не помня колко срещи, разговори, мейли писах...

Влизам в режим "Машина", сякаш.
...
Вече ще си Пожелавам .
Работа, пари и почивка, заедно, задължително заедно!

Ах, колко хубав е летежът...

Всички ми казват, че летя...
И че трябва да сляза на земята...

Аз аз така добре се чувствам да летя.
И си представям възможно най-хубавия възможен сценарий.
И се чувствам сякаш наистина съм във филм! Но този път е най-разкошният филм, най-любовният. От тези, които обичам да гледам по няколко пъти, като Сватбеният агент и Джери Магуаяр.
Може нищо да не се случи.
Даже никога да не се видим.
Но...
Тя не ме спря!
Поиска да сме истински. Поиска да сме приятели по нашия си  специфичен и дълбок начин, с който не е била с други.
Сякаш съм... сродна душа.
Да- не ми обеща друго.Само това.
Това малко ли е?
 И заради това да сляза на земята? Хм...
Ах, колко хубав е летежът...