Йога.
Душевно извисяване...
Стремеж към спокойствие, духовност.
Полет над земното, травиалното, ежедневното...
И човекът до теб, който е до болка земен, прагматичен, ежедневен...
Разминаване...
За пореден път...
Има ли начин да останем заедно и различията ни да не ни пречат и нараняват?
...
Йога, обаче не ни дава отговори...
Кара ни да ги намираме в самите нас...

Море. Копнеж. Вяра.Безбрежие.Свобода.Синева.Простор.Забрава.
Море.Копнеж.

Ъп-дейтите на живота ни на книга...

Отдавна не бях влизала... О, ужас... Поредните ъп-дейти, модернизации, подобрения или както там се наричат на блог-пространството... Защо ли изпадам в ужас към техниката, към технологиите, към модерността и адаптивността тук...? Дали компютърджиите, съответно изпадат в паника от техните слабости като общуване, диалог, социализация в различни ситуации и групи?... Обаче технологиите продължават да се развиват... И изместват общуването, всъщност... Значи... Звучи застрашително за мен... ... А някога да пишеш, да останеш насаме със себе си, или да водиш дневник( според личните ни представи е разликата ), е било достатъчно раздърпано тефтерче съпътствано неотменно с моливче HB...