Енрике...

Бягство...

(You can run, you can hide
But you can't escape my love)

Here's how it goes, you and me, up and down at this time
We'll get right, where to fight
Cause love is something you can't shake
When it breaks
All it takes is some trying

If you feel like leaving
I'm not gonna make you stay
Soon you'll be finding
You can run, you can hide
But you can't escape my love
You can run, you can hide
But you can't escape my love

So if you go
You should know
It's hard to just forget the past to pass
It was good, it was bad but it was real
And that's all you get in the end of the matter

Here's how it goes
All it takes is some trying
You can run, you can hide
But you can't escape my love


Пс.
Любим текст...
Любима песен...
Любим Енрике...

Исках интерес...
Сложих снимка...
Получих интерес...
Изплаших се...
Махнах я...

Защо ме е страх от този интерес...?

Нежеланието за среща с нови хора проява на сила ли е...Защото нямам нужда от връзка и се чувствам добре така...
Или е на слабост...Защото не знам какво да правя, дали искам връзка, и ме е страх от бъдещата връзка...

Есен

Есента дойде...
Календарът ми показа...
Есенно настроение дойде с нея...

Швепс...

Шшшшшш-вепсс...
Битерлимон...
И следобедно кафе...
Колко малко му трябва на човек за да се наслади на момента...?

Последното лятно слънце

От прозореца ме грее галещо последното,отиващо се лятно слънце...
Ах, колко го обичам...
И колко ценно е, точно защото си отива...?
Ммм...)
Мъркам доволно затоплена...
Хммм...(
Не искам да си отива...

Пеперуда

Пеперуда...
Украсява ръката...
Замества...
Вдъхновява...
В мислите...
Е желана...
Символ...
Летене..

Цената на избора...

Да обичаш и да бъдеш обичан,
но да поискаш раздяла...
Да избереш частичното приятелство,
за да не изгубиш всичко...
Да си категоричен,
но да не можеш да овладееш сълзите си...

Вече втори месец...

One...Dream came true...

One...

One scene...
One band...
Tne only one Bono...

And...Miss Saraevo and Misterious ways and Elevation and Beautiful day and Walk on and With or without you and One and ...


One dream came true...

One ...

Двуликия Истанбул...

Истанбул...
За втори път бях там...
За втори път се завръщам с толкова много емоции, разнопосочни емоции...

Мащабен, толкова мащабен...И претъпкан, въпреки всичко. Хората са като мравки в него-щурат се, блъскат се, работят или се размотават, но са толкова много...
Цветен, колоритен...Но и толкова пренакичен, пренарисуван, преоцветен...
Пикантен, ароматен...Полъх на море, на ориент, на уханни подправки, на типично наргиле, на люти скари, на различни култури...
Шумен, музикален...Толкова много шумове напират в ушите ти...От песните покрай минаретата, до хилядите превозни средства, до глъчката на всеки един по улицата, през уличните музиканти надуващи зурлата си...
Търговски, комерсиален център-там всичко е пазар, и пазарлък...Има всичко, но колкото и да купуваш, осъзнаваш,че нищо съществено не си си взел...
Морски бриз, който пленява, но и лепкавото усещане от влагата и от наситените миризми...
Имаше толкова много...
От всичко...


Повечето столици впечатляват със сгради, паметници, с европейска култура...
Там културата не впечатлява, тя те блъска с разноликостта си-Ориент, европеизъм,среща на религии, култури, националности, предразсъдъци...
Но повечето столици не носят толкова емоции...
Истанбул дарява букет от различни, но все пак незабравими емоции...

"Изглеждаш чудесно!..."
Колко често чувам това напоследък...
Дали е като реакция на новините около мен...?
Дали хората се чувстват длъжни да направят комплимент, когато се опитват да скрият ужаса, притеснението или шокираността си...?

...
А може би...
Наистина изглеждам чудесно...