Ако каузата има етикет с цена или приложена банкова сметка...
Дали остава кауза...
Или се превръща в продукт, на пазара...?
...
Не знам...
Само знам, че вече тези каузи не ме вдъхновяват...
И не искам да участвам в тях...
Не са моите!

Много е тегаво чувството на загуба.
На зависимост от обстоятелствата.
На необратимост на времето, случилото се...
Тегаво е да си обещал нещо, с ясното съзнание , и желание да го изпълниш...
И после да се окаже, че няма да можеш...
Мисля, че се предпазих от чувството за вина...
Мисля, че тегавината поотмина...
Заради нея.
Сякаш си я поръчах днес. Дали дойде за обучението по моята покана.
Или просто усети, че не бях ок, и знаеше, че ще бъда там?
Не знам доколко бе случайно.
и доколко бе съзнателно.За нея.
Но беше вълнуващо.За мен.
И разходката и разговора на фона на предколедна София...
Беше тежък ден.
Но беше толкова ценно преживяването, да не бъда сама в този тежък момент...
И наистина- беше толкова странно. Сякаш си я поръчах днес...
Толкова имах нужда от нея.
Дали мога да я поръчам пак?
За разходка, за разговор за чай...Скромни желания са това...
Кой да питам? Кой да помоля?

...

А вече знам , че една моя мечта ще се сбъдне това лято!
Вече делфините ще бъдат близо...
Ще мога да ги погаля...
Да поплувам с тях...
ах...че ме радва мисълта за това...

странно

Три приятелки.
Три, работещи прекрасно в екип.
Много смях...
Разделяме се.
Те се докосват, прегръщат за довиждане...
Аз страня. Дали личи отстрани това?
Заради Нея.
Никога не съм я докосвала.Писали сме си среднощно, но никога не я докоснах, досега...
Какво ли ще стане?
Ако го направя?
Сърцето може да  изскочи, вероятно...
И аз го пазя...?
Не не го, него -сърцето, никога не го пазя, но пък винаги му оставам вярна на склонността към лудост и емоционалност-на търсения и хвърляния!
Просто ме е страх, че, освен отхвърляне, би могло да има най -страшното, да загубя най-вълшебното-общуването...
Странно...
явно съм в ролята на таен обожател...
 доста дълго време вече...
На колко години станах, че ми се случва това?
Не е истина...

часовете...

Винаги съм прекарвала доста време в работа...
Давала съм всичко от себе си...
Напоследък давам още повече.
И като време.
И като процент от себе си, сякаш е възможно да надскачаш тези 100%...:)

Както казва Ясен.
Вместо да се отдаваме на  сексуално желание, когато няма любов, вместо него, да превръщаме тази енергия в нещо друго, хубаво- в креативност, творческа енергия...
Наистина ми се получи...
Много креативност и творческа енергия раздавам напоследък...
И съм щастлива от това!
...
Вече усещам осезаемо умората...
И ми се иска малко по-малко творческа енергия...
И да престана да се занимавам със сто неща...
Да преставам с едно и да се захващам с други две неща!
Сякаш...
ме страх от времето,свободните ми часове, в които ще си давам сметка...
В които ще съм сама.

NAt Geo time

А National geograpchic се съгласиха да ни подкрепят!!!
Супер якото усещане!
Че от нещо малко, създаваш нещо Велико и Великите в твоите очи, те викат при тях, защото ти се радват и смятат, че мястото ти е именно там!
Обикновено съм скромен типаж.
Обаче...
Покрай тази кампания и всички малки и не толкова малки , дори напротив мащабни усилия , които хвърлих , виждам колко много израстна събитието ми...
И...
Вече...
Цяла България ще ни гледа!
 Сега-ще влизаме в историята!
И в Nat GEO time!:)

Петък вечер.
Любима вечер.
А днес беше толкова разкошна....
Най-леката,приятна, неусетна, петък вечер.
Не съм се чувствала толкова леко, спокойно и красиво, от  ...
От години.
И толкова ми се искаше това да е любовна, не след-работна среща.
И копнеж това наистина да се сбъдне...

Усещането, че търсиш нова среда е особено...
Търсиш твоите емоции, търсения, гледна точка...
Хем се чувстваш самотен.
Хем се побъркваш от радост, като видиш себеподобни...
Сякаш плавам , корабокруширала в океана...
И си търся спасителния остров.
Който впоследствие ще стане твоя нов свят...

Това е лудост.
И пак се влюбих по безумен начин...
Пффф....
Тя е шеф, ок???
Кога пък сърцето ме е слушало кой какъв е, всъщност...

Уникална е, струи светлина от нея...
И е толкова мила...И ме вдъхновява.
И почти забравих Англия...
И имаме толкова красива връзка в професионално-приятелските си взаимоотношения...

Това е лудост...
 

Днес ми беше "почивния ден"...
Не съм се спряла...
Не помня колко срещи, разговори, мейли писах...

Влизам в режим "Машина", сякаш.
...
Вече ще си Пожелавам .
Работа, пари и почивка, заедно, задължително заедно!

Ах, колко хубав е летежът...

Всички ми казват, че летя...
И че трябва да сляза на земята...

Аз аз така добре се чувствам да летя.
И си представям възможно най-хубавия възможен сценарий.
И се чувствам сякаш наистина съм във филм! Но този път е най-разкошният филм, най-любовният. От тези, които обичам да гледам по няколко пъти, като Сватбеният агент и Джери Магуаяр.
Може нищо да не се случи.
Даже никога да не се видим.
Но...
Тя не ме спря!
Поиска да сме истински. Поиска да сме приятели по нашия си  специфичен и дълбок начин, с който не е била с други.
Сякаш съм... сродна душа.
Да- не ми обеща друго.Само това.
Това малко ли е?
 И заради това да сляза на земята? Хм...
Ах, колко хубав е летежът...

318 публикации.
318 настроения.
318 емоционални сривове, и тук-там емоционални върхове...

Хм...
Доста съм емоционална...
Добре дошла, 319!

Няма да питам  повече "Какво пушиш".?..
Мълчанието, зад екрана, показа, че не е особено адекватен моят интерес...
Просто се замечтах за ароматно наргиле с ябълка...
Очевидно не е било такова...

Те бяха котва. а аз исках да летя!

Пишейки мейли на любим събеседник...
На най-любимия ми събеседник от година насам...
Си правя мои равносметки...
И като повдигнах темата за връзките ми...
И онези тежки болезнени раздели...
И наранените хора след тях.
И моето пословично чувство за вина....

Дадох си много важна равносметка!!!
Не, че аз съм непостоянна!
Не, че съм твърде критична и взискателна!
Не, че съм жестока и егоистична!
Просто...
Аз се развивах. Те не.
Аз исках да летя.Те не!
Аз ги дърпах нагоре! И те се чувстваха ок така...
Растяха, с техните си малки очаквания и с моите големи амбиции за тях, и си бяха доволни.
Докато аз оставах назад, закотвена от земното притегляне, житейската ми ситуация и най-вече от връзката ми, която просто имаше други приоритети.
Те ме дърпаха назад!
Те бяха котва. а аз исках да летя!

Търся човекът до мен, който да иска да лети!
Точно както мен!
Намерих ли те?
Колкото и да си далече?
Ако не съм.
Няма да се спра...

Добра работа.
Ми казва огледалото...
Тялото е благодарно.
И даже има релеф...
Секси.
Ех...
Няма на кой да се похваля.
Няма кой да го оцени.
Няма заради кой да се съблека.

Знам, че не събличането , а липсващия човек ми е проблема...
И все пак-сексуалната самота не е за подценяване...

Сънища.
Някакви митинги.
Някакви политически амбиции.
Неудовлетворени.
И много хора искащи нещо.
И много хора излъгани.
И много хора, искащи ме, викащи ме, обещавайки ми.
...
Предстои поредната политическа кампания...
Избори.
...
А мен ме няма там...
Отказах им в съня.
Отдавна им отказах и на яве...
Облекчението, че съм далече е неочаквано голямо.
(А някога харесвах работата си. )

Колко месеца станаха?
4-6, повече?
Аз дори не съм я питала дали е свободна?
Знам за мислите й, знам търсенията й-о-да, толкова е свободна там!
Не познавам друг толкова свободо мечтаещ човек...
Търсещ, копнеещ, неспирен.
Но дали иначе е свободна?
Дали някой, заема времето й, държи ръката й, прави планове за бъдещето й?

Защо ли не посмях да попитам по-рано?
Нямаше да ми пука толкова много за отговора, колкото сега...

Мамка му, твърде много ми пука!
И да...
знам си , че отговорът ти ще се забави отново, Бел...
Имаш толкова теми пуснати от мен...Ти ще отговориш избирателно:)
ок-когато-тогава...Не мога да променя това...
Дори и монологично, общувайки с теб се чувствам пълноценно, и не мога да спра да  ти пиша...

Петък.
12.30 нощес, май че вече е събота?
Прибирам се.
От "Голямото"събитие...
Много неща научих там.
И едно от тях е...
Че винаги съм склонна да бъда самокритична...
Вместо винаги да се поздравявам с успехите си, колкото и да са малки!
Е...
Скочих на семинар в Радисън!!!
Уау...
Няма да гледам критично, а ...
Ще си сипя чаша уиски!
Имам повод да празнувам!
Петък вечер, уиски с кола и лед (моята любима комбинация), грозде...
И ...
вечер на терасата с прасолините ми...
Семейна идилия .
Петък вечер.

Цитирам:

"За да бъдеш оценена, трябват ценители. С опит.

...

Особено за 'по достойнство'..."

Край на цитата.

 

След 10 години трудов стаж и дузина страници CV, събития, Уау- ефекти от дейностите ми, потупвания по рамото и похвали без край...

 

Най-накрая получих много истинска,   реално удовлетворяваща и безценна за мен , добра оценка за работата ми!

Creator MAGi.
Do your MAGic...

So nice!

Иронично

На 5 юли в ID се запознахме.
Чаках до сега да я поканя на кафе.
До последно се колебаех.
Все пак го направих.
Оказа се по-красива, отколкото си я спомням.
Оказа се по-приятна компания, отколкото очаквах.
Пихме по 5 чаши бяло вино на 2 заведения и дълга софийска разходка, в среща протекла над 6 часа...
Приятна компания.
И приятна, търсена от мен, приятелска дистанция, бих допълнила,  въпреки, че много ми хареса...
Нещо, което супер много ме впечатли...- Хареса ми начина, по който 3-ма мъже тази вечер се опитваха да я свалят пред мен...
За пръв път ми се случи така директно...За пръв път излизах и с русо момиче, хах:)
Както и да е...
За миг забравих дистанции, страхове и мечти...
А вкъщи...
МЕ ЧАКАХА...
ЦЕЛИ 2! писма! от Бел...
Иронично...
Любовта при мен е пълна с ирония , явно...
И въпреки това...
Вярна в емоциите, желанията и мечтите, си оставам с нея...
Далечната ми Бел...
Как ме зарадва с тях...
Ах, ти...

Работата и странността

А това да нямаш работа е...
Като да имаш супер много работа-защото постоянно мислиш за нова работа и нови задачи...
Защото не знаеш кога ще дойдат следващите и не искаш да отказваш...
Всъщност...
Е доста уморително.
И изцеждащо, на моменти.
Добре, че хората са готини и мога да избирам.
Макар че, аз и преди съм харесвала хората, с които съм работила...

Иначе...
Снощи за пръв път след почти година,  погледах обяви за работа...
Ей така от любопитство...
Не знам дали ще го направя пак.
Не знам дали ще пусна документи.
Не знам какво ще правя утре или по-натам, когато ми приключат 1, 2, 3, 4-те събития тези 2 месеца.
Странно е.
 Понякога си мисля, че  започнах да свиквам с тази странност...
А понякога не мога да си намеря място...

Автоцензура

Няма те...
Отново е дълго...
И мъчително това време...
И ми липсваш...
Адски ми липсваш...
И искам да ти го кажа...напиша...изкрещя!
Но не смея...
За да не те изплаша...
За да не  изчезнеш завинаги...

Иронично...
Отново цензурирам чувствата си...
Отново ги крия...
Мамка му!

физичеси върхове и падания

Останах насаме със себе си.
Потърсих физическо удовлетворение сама.  Физически връх.

Отдавна не бях усещала точно това...
Свикнала бях да свършвам, по друг начин.
С някого. Много пъти и сякаш страхотно, но с едно затаено емоционално неудовлетворение във мен.Въпреки, че прегръдките ни бяха искрени, но, мамка му, не и  любовни!
И след физическите върхове, не си давах сметка, че всеки път падах.
Чувствах се по-сама тогава, сега си давам сметка...
И доста празна...

Сега съм сам-сама.
Официално. И физически!
 Но търсейки целостта си. Трудно е.
Вярвам, че този път ще успея да го отстоя...
Или сама , или в истинска близост и интимност...
Вече имам човек в мислите си, (засега само там),заради който да търся упование, за да спра с компромисите, да преборя страхът от самотата, и да се упълча на емоционалните ми зависимости!
Останах насаме със себе си.
Потърсих физическо удовлетворение сама. Физически връх.
Хареса ми!

Гледам моите любимци. Тера и Зизу.
Гладни са-храня ги, пълня купичката със храна, доливам водичка. Те са толкова доволни...Колко малко им трябва?
Сядам на терасата.
На 16-ия етаж. Гледам небето, облаците и кръжащите птици...
Летят, намират някак си храна и вода, размножават се и кръжат доволно...
Храна, вода, сигурност и/или свобода- това искат животните...
Толкова е опростено всичко там...
Щастливи са от малко.
Не искат много.
Мислят колкото им трябва, за да живеят и оцелеят.
Чувстват колкото им трябва за да живеят, размножават се и оцелеят...

А аз?
А ние?
Мисли, чувства, върхове и спадове.
Имаш някого? Летиш! Липсва ти някого? Страдаш!
Летим и се разбиваме...
Защо е толкова сложно?

Ах, колко е красив полета на птиците отвън!
Искам и аз с тях...

Как ми се иска, някой да ме нахрани, да ме завие и да ми даде тази хармония и доволство, което имат животинките около мен!
...
И защо, като имам толкова книги за баланс и личностно развитие, сега ги игнорирам? Не искам да си помогна, или просто нямам сили да чета и се боря?
мамка му...
Отивам да блъскам на фитнес...

Когато , КОГАТО дойде!

И...
ето отговорът на трепетите, страховете и молитвите ми:
..."

Наистина ще те излъжа, ако ти кажа, че знам кога ще настъпи 'когато', Лена.

Не се прибирам често в България...

Но в едно трябва да бъдеш сигурна- следващият път, когато се намеря на софийското летище, ще е поради една единствена причина- да се запозная лично с една от най-магнетичните личности, с които съм имала удоволствието да контактувам!.."

 ...

 

Остава ми да се заредя с всичкото търпение на света!

и да чакам...Колкото и да се налага...Готова съм на това,защото си заслужава!!!

за да я посрещна на Софийското летище...

Когато, КОГАТО дойде!

Щастлива!!! :)

If you kiss her mind, her body will follow...

Полет.

Вече няколко дни летя...

Не знам докога...
До следващото писмо.
Или ще продължа най-прекрасния полет...
Или крилете ми ще бъдат прекършени и ще падна от много високо...

Отварям пощата си, с невероятно очакване...
Със затаен дъх.  И с малка доза страх...

Едно обаче е сигурно...
Бях забравила усещането на близост, на взаимност, на щастие от истинско общуване и споделеност...На истинското, ама истинско влюбване...
В това, което не пестиш емоция, думи, жестове, нежност...
...
Ах, колко много искам Тя да се сбъдне...

мечта

Не си спомням от колко време ТЯ се появи в живота ми.
Толкова ефирно, и дистанцирано във времето и в разстоянията между нас...
Не повече от 10-15 писма имаме за  5 месеца.
Но какви писма! какво общуване! Бяха достатъчни да общуваме по необикновен начин, да навлезем толкова дълбоко в душите си!
Ако не се губеше за по седмица -2, дори 3, мисля, че щях да бъда тотално обзета от нея- лудо ентусиазирана, развълнувана, влюбена!
Появява се и изчезва...
И пак, и пак , и пак..
А аз съм в очакване, за следващото й писмо. За следващата безсънна нощ и нестихваща усмивка, която тя ще ми донесе.
Страх ме е да я доближа,за да не изчезне...
Подобно на мечта...Сякаш тя е мечта...
Вече получих и снимки от нея. И видях.  Видях  колко е красива...
И защо сякаш се притесних от тази струяща красота? Защото тя наистина е мечта!
И това сякаш ме плаши...
Но пък...Имам невероятна мечта. С която си пишем...
И ще се видим някой ден, вероятно...
"КОГАТО"...

Ровя си в нета и си търся благотворители...
Компании, кампании, личности, всякакви...
И в Google, под финансова подкрепа попадам на...
подкрепа от ЕС...Това е ясно.
и подкрепа-финансова подкрепа за дискретна връзка с жена до 40 години от София и региона...
Ама адски много такива обяви...


Дам-тактични и възпитано написани обяви за търсене и предлагане на проституция...
И това е вид благодеятелство...
Явно...

ps.
 Tъпо ми става, колко самотни  и отчаяни хора има...?

Музика, удоволствие, мълчание...

Ммм...
Толкова хубава беше нощта...
Толкова часове още ме държи...
Не е истина колко много мога да се наслаждавам...
И колко пластово може да бъде удоволствието...
Този човек...
сякаш е концерт майстор...
и аз съм инструмент в ръцете й...
А музиката, която струи от мен...
Удоволствието, облечено в музика...е шедьовър...
ps.
Тотално пристрастена съм към тази интимност...
Страх ме е от мисълта, че някой ден...
Концерт майсторът ще смени инструмента...
И... от последвалото ми мълчание след това...

Не за първи път я срещнах случайно.
Но за първи път бях решена, че искам да спра и да поговорим за минутка, не да избягам от възможна среща.Бяха минали цели 5 месеца, от както се разделихме...
Този 2 минутен разговор беше важен.
И не беше толкова страшен, по дяволите!
И защо се разплаках?
И тогава, и сега, час по-късно, защо плача, мамка му?
Нещо съм натрупала...И нещо ми е тежало...
Дано след този човешки и позитивен разговор, да успея да продължа по-спокойно напред.
И сърцето да ми е по-малко свито, гузно, притеснено, уплашено,  загрижено...

Мамка му, как само се разплаках...?

Тези дни пътувам.
Много.
Наваксвам 5 месеца застой.
Наваксвам месеци осамотеност и уединеност.
Оборвам  мисля успешно,  лични тегави мисли и притеснения...
Както пишеше в онази мъдра мисъл въртяща се в мрежата:
"Ако нещо не ти е наред- мръдни, раздвижи се-не си дърво!"
Ок- така е, не съм ...

Видове усмивка...

Пътувахме.
Не шофирах. Возих се. На задната седалка.
Наслаждавах се на пътя...На разговорите, на възможността да бъда просто пътник.
Когато видях в огледалото специфична усмивка. От сърце, истинска,шумна, рядко случваща се.  Разтопи ме за миг. И адски силно ме жегна.
Не се усмихна заради мен.
Аз май не бях способна да създам точно тази усмивка...Колкото и да съм искала...
Когато ти е трудно да продължиш, заради себе си, защото твърде много харесваш човека.
Тогава причината  е Той да бъде щастлив, истински, както ти не можеш да го направиш-!
Тогава си даваш сметка, че това е твоят избор- да го оставиш, да намери този, който ще му дава тази усмивка...

Безсилие, което дразни.
Адски много.

Нито за пръв път, нито за последен ще го изпитам , предполагам...

Кари за Тузара:

Замислих се...

Дали не бях  привързана...

Към Изтънчената болка, че желая някой толкова недостижим...

Този епизод ме жегна адски много...

Великден, е велик, защото е символ на възкръсване, на чудо.
Красив празник е, по принцип. И семеен. И пълен с хора, общуване, споделеност.
Тази година беше много различен.
Беше сив. Мрачен, ДЪждовен. Самотен.
Но беше и приятно тих.
Бях и осъзнато силна, борбена, и постигнах  усещане за ОК, с цялата му неспецифичност и самотност...


Да си намериш усещане за спокойствие и да не се сдухваш на  най-големите празници си е повод за гордост, ефект на малко, малко, но безценно лично чудо, всъщност...

тялото

Прегръщам разочарованието, тъгата, болката...
Боря се с гнева и склонността за самосъжаление и усещане за непълноценност.
Опитвам се  да го трансформирам във физическа енергия.
Колко  тичане, набиране, преси ли направих тези дни?...
Умът е малко по-ясен.
Сърцето по-малко , сякаш боли докато е толкова свито,
Дишането е малко по-малко накъсано.
Стресът няма как да стои на 100 % в мен, няма как... Нали?
А тялото ми...
Последно мисля за него...
То сякаш  крещи от изнемога...
Тотално изтощено и обезсилено...

ps.
Хубаво е, във всяка драма и проблем  виждам нещо добро...
Радвам се, че свалям, а не качвам тегло, в такива моменти , защото вече щеше да е катастрофично положението...

Още една.
Кървава сълза.
Потекла от сърцето ми...

В такива моменти винаги се сещам за Букай, който пита:
Ако не те обичат, Защо страдаш, сякаш любовта им си изгубил?

Господи, колко е прав, Букай!
И мамка му, въпреки това...Боли!

Бездомен Мечо

Малко любов, приятелство,усмивки тук, след последния пост! Този непознат,бездомен, чакаш своя осиновутел кучо, наречен Мечо, дава толкова любов, приятелство, усмивки...Благодаря ти, Мечо:)

Насилие и жестокост

Мернах статия за някакво насилие над куче...Някакво, защото спрях, да чета загалвието , дори, не защото омаловажавам насилието с думичката "някакво"...
Вената на челото ми ще изкочи!
Нервите ми изхвърчаха до небето!
Не мога да понасям и намек на насилие над животни!
Изтрих  статията, скрих новините.
Не мога да чета и да допусна дори да коментирам!
Единственото, което искам е да хвана тези изроди...
И да се държа по адски изродски начин с тях! Ама по много изродски начин, наистина...
Някакъв звяр се събужда в мен, който дори не знам как би могъл да изглежда и как да върши зверства. Не мога да си го представя. И няма нужда, всъщност!
Махнах политиката.
Махнах новините.
Махнах злобата и негативизма от живота си...
Но не успявам да махна човешката жестокост и озлобление...
Побъркващо!

Up-grade

Усещане, че виждайки себе си в огледалото виждам една нова личност...
Усещане на успешен up-grade!
Е супер ценно...
А винаги съм се затруднявала с техническите процедури...
Но-да, Upgrade-ът е особено успешен...
И е все още незавършен процес, което е най-сладкото...)

Много странно...

Никога не съм била толкова ограничена от към финанси...
И никога не съм била толкова свободна от към финанси...

Семейство

Супер семеен човек съм...
Семейство е особено силна и със силна символика дума за мен, през целия ми живот...
Ако не съм близо до тях, не мога да си представя живота си...
Толкова ги обичам...
Въпреки,че никога не съм имала така желаното от мен, истинско общуване, разбиране, общи виждания, амбиции, интереси...
И винаги ми е пукало какво мислят...
И доколко ще ме подкрепят...
Е- винаги са се гордели с мен, (с изключение на развалянето на годежа, не искам да си мисля, какъв срам и болка са изживели тогава)....
Обаче, някога дали са ме разбирали, и истински подкрепяли, по онзи специфичен начин, по който толкова много съм жадувала да го правят???
Не...!
И пак не!!!!!!!
Точно сега, когато ми е толкова супер, супер, важно!!!???
Мамка му...
Искам да напиша Мамка ви!!! Ама-не, ще се цензурирам, защото адски много ви обичам, и няма да си го простя!
Понякога имам чувството ,че точно вие сте ми пратени от ГОСПОД, за да успявам напук на вас и на вашето недоверие и мнителност! За
 да ме амбицирате да ви убедя колко много винаги сте ме подценявали!
Мамка му!

Край 2013-начало 2014-та!

Супер много ми костваше да приключа най-трудната връзка в живота ми.
И го направих по Коледа!
Колкото и да ми се съсипа любимата ми Коледа!
Но, знаех, че имам писмо до дядо Коледа!
И знаех, че няма да се спра да му помагам, да изпълняваме желанията ми от моето писъмце!
И знаех, че си струва жертвата на празничното настроение!
Защото...
2014-та година...
Аз съм готова за теб!
Сама, искаща, можеща, знаеща, дерзаеща!
Нямам търпение!