Нощен Пловдив...
Булевардът...
Светлините...
Осветените Тепета...
Красотата и топлината на древния град, по-спокоен от столицата, по-топъл, по-уютен...
Да бъдеш сам, но никак не самотен...
В компанията на нощен Пловдив...

Да бъдеш истински приятел на реката

Да бъдеш

истински приятел

на реката...



Да чуваш

сребърния смях на рибите

и слънчевите бързеи

възторжено

да ти разказват

притчи за живота...

Да галиш

валчестите камъни

с насладата,

с която галиш

рамо на жена

и тъмната им тайна

да прониква

през порите,

през възлестите вени,

за да остави

в тленното ти тяло

безименно отломъче

от вечност...

Пътуване ме чака...
Вълнение и свито коремче...

Обичам да оставам насаме със себе си на пътя!
Обгръщам нежно волана, пускам любима музика, следя внимателно движението и скоростта, и се наслаждавам на всеки километър...

Пиянство

Минути на страхове...
Минути на истини...

Минути на пиянство...

Взлом

Да влязат взлом в личното ти пространство...

Да се опитат да прочетат твоите мисли.
Да се опитат да проникнат в твоите чувства.
Да се опитат да изпитат твоите емоции.
Неканени...

Странно е...
Страшно е...
Болезнено е...

Пролет

Толкова много те чакам, моя цветна Пролет...
Ти може би заради мен дойде сега, дойде по-рано?...

внимание...за мен...

Стихче...За мен...
Внимание... За мен...
Усмивка...За мен...

Да, благодаря! )

Размисли по чужди диалози (за Обичам те)...

..."Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той...."

Автоеротизмът...

Автоеротизмът, или още един поглед към себе си...
Красив, вълнуващ...

Нарцисизъм, или споделено желание насочено към себе си...
Възбуждащо е...

Снегът се сипе.
Студено, бяло, снежно.
В града. В работния, напрегнат ден. И аз съм там.
В снега, в своя напрегнат работен ден.
Пазейки очите си от устремените снежинки, гледах в краката си, в стъпките на тълпите хора по "Графа"...
Но...
Какво беше това?
Врабче сгушено в снега, ниско долу, на тротоара, на няколко стъпки от всички онези пешеходци като мен, които за него можеха да са убийци с тези ботуши и токове...
Загледах го продължително, пристъпих към него, свих се на колене до него.
Много смело ли бе, та не подхвръкна?- Не, клетото нямаше сила, явно, остана свито в преспата...
Какво ли трябваше да направя?
Снегът валеше, часовникът тиктакаше нетърпеливо, НАП ме чакаше нетърпеливо, или по-точно аз го гонех...
Е, приятелче малко и ранимо, -ще те взема в пазвата си, пък ще видим как да се грижим за теб, в този мой забързан работен ден...
Гушнах Врабчо и потеглихме пешком през центъра на снежния град. Повървяхме с него.
Беше ми мило. Споделено...
Две спирки вече трамваите ни задминаваха, тракаха шумно, напомняха за себе си...А аз се борих с вятъра и снежинките, обгърнала новия ми приятел и нямах нужда от трамваите, този път!
Беше ми мило...
Привързах се към мъничето. Замислих се как ще продължи нашето приятелство...
Изведнъж... Сепнах се-малкото отлитна от ръката ми...
Врабчо се бе стоплил в ръкавичката, бе преоткрил топлината на живота в този студен зимен ден, в мен...
А аз преоткрих очарованието на дългата разходка в снежния и шумен град, с приятелче до мен...

Аз съм българче...

3-ти март...

Proud to be bg..

На български, моля!

Обичам си страната!
Поемам си отговорността, задълженията,радостите и разочарованията, плюсовете и минусите...
И обичам България, и с гордост заявявам ,че съм българче...