Някакъв край на света се обсъжда наоколо...
Не ме вълнува особено темата...
Замислям се...
Все пак ако има край на света...
Защо не ме е страх?
Твърде смела съм?
Или няма какво да губя?
...

Искам сняг.
Да забели всичко наоколо.
И светът ми, моят, вътрешният...
Твърде ми е черно...

"Легенди за страстта".
Брад Пит е дивак.
Дивак в душата
Скитник. Боец.Ловец.
...
Все се връщам към тази асоциация...
И аз сякаш съм дивак в душата.
Скитник.Беглец.Боец.

Офертите в мейла ми ме побъркват...
Екскурзията до замъка на Дракула...
Толкова достъпна...
И все не стигам до нея...
Грррр...

Ако мога да избирам да плача, защото съм наранена, или защото съм наранила в любовта...
Винаги избирам първото...!
...
Колко любов...
И колко сълзи съм изляла...
...

Тера и Зизу са отново при мен...
Радвам  им се много...
Галя ги, говоря им.
Вълнувам се, когато чуя как жадно пият вода от поилката, и смирено им позволявам сутрин да ме будят гладни с чудатите им писукания...
...
Майчинското в мен зове....

Витамин Д и слънцето...

Казаха, че 15 минути на слънце са достатъчни за да набавим нужният ни Витамин D през деня...
Днес взех полагащото ми  се витамин D на пейката пред блока...
Потърсих витамин ...
И ласката на слънцето...
Почувствах се по-добре...
Разбирам защо в страните без слънце депресиите са разпространени и самоубийствата са много...
Заради слънцето и витамин D...

Love and Delete

Да бъдеш изтрит...

За втори път ми се случва...

Не мога да разбера действие "DEL"  когато  съм обичала...

Никога няма да го разбера...

Never mind...

Искрено обичах...
И искрено желая щастие...
На човекът, който  пожела да ме изтрие от живота си...

Когато искаш да крещиш ...
А усещаш всички сетива ужасно притъпени...
И потъваш в мълчание...

...
Мамка му!
Боли...

Ревност

Когато ревността влезе през прозореца..
Любовта изчезва през вратата...

Deja Vu

Как не ми се иска да се връщам...
В изпитани разочарования.
В изказани обвинения.
В любов, която боли....

Не ми се иска...

Как не ми се искаше...

Има значение!

Иначе...
След 8 месеца...
И адски усилия от моя страна...
И много чувства, естествено...
Пак катастрофирам ...
Емоционално...
и болезнено...

Опитах се да бъда изцяло отдадена на някого...
Не беше достатъчно...
Допуснах изолация от приятели и познати, само заради него...
Не беше достатъчно...
Заявих пред целия свят, че сме заедно...
Не беше достатъчно...
Правих компромиси...
Не беше достатъчно...
Плаках, ли плаках...
Не беше достатъчно...

Защото имаме различия...
Възрастта има значение!
Ценностите имат значение!
Мечтите имат значение!
Представите за връзка, семейство, обич...?
Имат значение!

Изчезнах...
Изоставих те...
Толкова много неща се случиха...
Не намерих време за теб...

Липсвах ли ти...?
Или почувства облекчение?
Скучно ли ти беше?
Или се наслаждаваше на спокойствието от липсата ми?...

Бебе.

Бебе.

Брат ми чака бебе.

"Ех, колко хубаво"... беше първосигналната ми реакция...

Малкото ми братче...Което вече си е голям мъж- на 25 е!

И защо винаги трябва да мисля и да бъда разумна???!!!

Защо се тревожа, че той няма сигурна работа и нямам идея как ще прави сватба и ще става глава на семейство...

Защо ли се тревожа нашите как ще смогнат на тази Иначе така хубава новина???

И още нещо си мисля...

Че се радвам, че поне веднъж нашите все пак ще преживеят "сватбата и раждането", неща, които аз първоначално им обещах и после болезнено отнех ...
 

Олимпиада.
Среднощно гледане...
Далечни отбори, познати и непознати спортове, родни спортисти няма цяла нощ...
Чужд ентусиазъм предаден от екрана...

Мълчание...
Наистина дълго...
Нямаше ли какво да кажа?
Имаше толкова много-мисли, планове, равносметки, лутащи се в мен, навръх 30-тото ми порастване...
Обаче реката, сякаш бързей, наречено ежедневие ме повлече...
Дали, защото искам да овладея именно мислите, плановете,емоциите си...
Дали заради това ми се иска да опитам този екстремен спорт-рафтинг?
А иначе така не съм екстремна...

Йога.
Душевно извисяване...
Стремеж към спокойствие, духовност.
Полет над земното, травиалното, ежедневното...
И човекът до теб, който е до болка земен, прагматичен, ежедневен...
Разминаване...
За пореден път...
Има ли начин да останем заедно и различията ни да не ни пречат и нараняват?
...
Йога, обаче не ни дава отговори...
Кара ни да ги намираме в самите нас...

Море. Копнеж. Вяра.Безбрежие.Свобода.Синева.Простор.Забрава.
Море.Копнеж.

Ъп-дейтите на живота ни на книга...

Отдавна не бях влизала... О, ужас... Поредните ъп-дейти, модернизации, подобрения или както там се наричат на блог-пространството... Защо ли изпадам в ужас към техниката, към технологиите, към модерността и адаптивността тук...? Дали компютърджиите, съответно изпадат в паника от техните слабости като общуване, диалог, социализация в различни ситуации и групи?... Обаче технологиите продължават да се развиват... И изместват общуването, всъщност... Значи... Звучи застрашително за мен... ... А някога да пишеш, да останеш насаме със себе си, или да водиш дневник( според личните ни представи е разликата ), е било достатъчно раздърпано тефтерче съпътствано неотменно с моливче HB...

Пролетта навън...
Грее в стъклото на прозореца но и душата ми, топли стаята и ме зарежда с енергия, озвучава с птичи песни ежедневието ми, наситено от шумния от трафик булевард...
И зюмбюл в саксийката на бюрото...Нищо, че съм все на работа...Тя е все при мен...Търся я и я намирам...
Защото искам всяко мое сетиво да я усети, да я посрещне, да й се порадва и да я милва...
Тази така копняна пролет...

Натрупана умора...Толкова много натрупана...
Че сякаш съм опиянена...
Странно усещане...Будувам, а съм изнемощена...И пак странно, но сякаш имам сили...И тялото свиква да не спи и да не почива...
Колко адаптивно и издръжливо може да бъде човешкото ни тяло...? Не е истина...

А пък днес

ходих да кръводарявам.
Баба имаше нужда от мен, за операцията й вдругиден...
Върнаха ме.
Заради скоро направената Татуировка...
Гадно ми стана, макар че ще намеря някой да ме замести и да подкрепя баба...
И странно ми стана, че моята Пеперуда днес ме приземи, почувствах се твърде ниско и низко, вместо очакваният полет...

Ефектът на Кулата от Домино...
Пада една плочка...А след нея една след друга, последващите й...
И не виждаш края...
А само натрупването...
На падналите плочки...
След толкова градеж...

Сещам се за Ницше и Че ако не ме убива, "нещото" ме прави по-силна...
...
Но...ако не ме убива, но постоянно се повтаря...
Изглежда сякаш, привиквам към болката...И започвам да живея с нея като част от мен...
Дори изглежда мазохистично...
Пфф...

Островчето ми на уют, спокойствие и красота започна да потъва...
Сякаш се удави в снеговалежите, пороите, наводненията в държавата...
Само че за някои хора това беше буквално и директно...
А за мен като не е буквално...Не мисля, че ме мъчи много по-малко...
...

Ех...
Защо за раците дома и домашния уют е толкова важен..?

Незабравима

Уитни си отиде...
Не очаквах, че толкова може да ме разтърси смърт на далечна "звезда'...
Знам, че тази музика, глас, излъчване, красота ще ми липсват...
И все пак...
Тя беше звезда в своя залез...
Осъзнавам...
Че се радвам, че не успях да я видя как бавно стареейки или бурно с наркотици залязва...
Както с любовта, така и с нея- искам да гори, да блести, да ме радва...
И ме е страх да усещам как линее, губи се, мъжделее...
Дали съм твърде крайна...?
Или егоист...?
Или бягам от реалността...
...
Както и да е...
Сбогом незабравима Уитни...

Промяна на статуса...
Не във Фейсбук.
Никога повече там...

По-важно,и по-хубаво...
В мислите и денят ми...

Днес пътувайки в колата по Раковска видях,че движението е силно затруднено. Поредния Протест...И то по важна и сякаш "моя тема" за Витоша, за гората, за природата...
Да, но аз бях в колата...А хората протестиращи бяха в другата посока...А аз отивах на рожден ден, да празнувам...Почувствах се гадно...Предателски...
Колко ли милиони хора като мен се вълнуват от нещата, но вместо в посоката на Протеста хващат другата към партито?...

Дядо Мраз изпълнява желания

Какво се случва,ако на 31-ви декември все още си сингъл...
А на 1-ви януари се събудиш и си прегърнал някого до себе си...
Дали шампанското ти е било повече...?
Или ...просто Дядо Мраз е изпълнил молбата в писмото ти...
Вече няколко дни...И няма спомен от шампанското...
А човекът още не е изчезнал...
Благодаря ти, Дядо Мраз...

Пеперудата в мен...
Стремеж към красивото, високото, неземното...