Навън, вътре.

Повече от седмица.
Не мога да си върна съня.
Това, което винаги съм проповядвала, най-сетне се случва.
Хората ясно да заявят позиция за бъдещето си.  Чувам ги. Те са навън. А аз съм вътре.
Обикновено е обратното...
Радващо е.
Радвам се.
Но нещо ми тежи. Заседнало е в гърлото ми. Души ме.
И е взело съня ми.
Лоялност срещу съвест...
Спокойствие и търпение срещу гняв и непримиримост...
Те са вън. Аз съм вътре.
Няма да издържа още дълго...
...

Липсва ми "някога".
Някога вярвах във и обичах работата си...
...
Мамка му! Искам си съня!

Пълна заблуда е, че любовта е равна на щастие...



Най-нещастна съм била по време на любовта на някого...
...

Постоянно ходя на всякакви обучения...
Защо няма семинар  как да прекратим успешно и безболезнено връзка?
Толкова свят има нужда от такова...
Ps.
Надявам се, да "разровиш" нещата ми-както понякога  правиш, макар че е супер тъпо...
И се надявам да прочетеш как се чувствам и да ме "освободиш" от нашата любов...
И моля те- не се наранявай!

В процес на очакване...
Или в процес на бягство...?
На 31...

Още съм на дъждовния зимно-пролетен профил...?
Понякога времето препуска толкова неусетно, че сякаш сезоните се сменят докато се усетим...