Новият път...

Тръгнала съм към нов път в живота ми, и сега буквално се уча как да го вървя...
Като малко дете съм. Прохождам, всъщност,  вече проходих...
След прохождането, идва моментът на движението, на пътя...
Падам, ставам, продължавам, губя скорост, после забързвам...
Все си мисля, че почти съм стигнала, но после идва нова дестинация и цел, и после още една и още една...е
Понякога се подхлъзвам и падам...Не ме е страх от болката, а от страха да не падна...
Ставането е  най-трудно-всеки е вперил поглед в теб, защото ти си тръгнала сама по тоя път.
Този избор е твой, а другите не го разбраха-за какво по дяволите реши да бъдеш толкова различна? Гледат те  под лупа...
Падам, изтупвам се от прахта и бегом напред!

Не е лесно...Но е интересно!:)

Drama queen

Драма куин-кралица на драмите е тази вечерния епизод на Сексът и градът.
По телевизията и вкъщи.

Опит за късометражно филмче...
В главната роля кокер шпаньол.
Красотата и умилението, което предизвиква във всички успя да успокои неудовлетворението ми от липсата на проявен интелект и способност да изпълнява команди и да се движи по сценария...
Какъвто сценариста и режисьора, такъв и героя-любител и смешко)

Jobless.
Joyful.(l)

Proud to be...

Аз ли съм или не съм?

Когато съзнателно и убедено заявиш желание за напускане...
Когато скъсаш с 8 години от живота си...
Когато изтриеш спомените от паметта  на компютъра си..
...
Ти същия човек ли си?

И защо ли тананикам тази песничка:
"Аз ли съм или не съм?"

Здравей, мое  Ново утре!
Нямам търпение да дойдеш!

Отпусна се сърцето...
Оковите се разплетоха...
Дишането е по-леко...

Тръгвам си с високо вдигната глава...
И опазена чиста лична будна съвест...

Навън, вътре.

Повече от седмица.
Не мога да си върна съня.
Това, което винаги съм проповядвала, най-сетне се случва.
Хората ясно да заявят позиция за бъдещето си.  Чувам ги. Те са навън. А аз съм вътре.
Обикновено е обратното...
Радващо е.
Радвам се.
Но нещо ми тежи. Заседнало е в гърлото ми. Души ме.
И е взело съня ми.
Лоялност срещу съвест...
Спокойствие и търпение срещу гняв и непримиримост...
Те са вън. Аз съм вътре.
Няма да издържа още дълго...
...

Липсва ми "някога".
Някога вярвах във и обичах работата си...
...
Мамка му! Искам си съня!

Пълна заблуда е, че любовта е равна на щастие...



Най-нещастна съм била по време на любовта на някого...
...

Постоянно ходя на всякакви обучения...
Защо няма семинар  как да прекратим успешно и безболезнено връзка?
Толкова свят има нужда от такова...
Ps.
Надявам се, да "разровиш" нещата ми-както понякога  правиш, макар че е супер тъпо...
И се надявам да прочетеш как се чувствам и да ме "освободиш" от нашата любов...
И моля те- не се наранявай!

В процес на очакване...
Или в процес на бягство...?
На 31...

Още съм на дъждовния зимно-пролетен профил...?
Понякога времето препуска толкова неусетно, че сякаш сезоните се сменят докато се усетим...

Пролет.
Събуждане.
Копнеж.

модернизация на блога

и  е адски странно да виждам как технологично е модернизиран блога ми...
и ми трябва време да се оправям в него...
а аз влизам за да споделя мисъл и усещане...
докато се ориентирам изпускам есенцията на мислите и усещанията...
и е адски странно ...

Мълчание тук.
Понякога е просто, защото животът ме е завлякъл в шеметната скорост на ежедневието...
А понякога, е когато искам да избягам от живота, скоростта и се затварям вътре в себе си.
...
А Гугъл упорито ми напомня, че мога да споменавам хора в публикациите ми...?