Подкрепа...?

..."-Разбирам те.Разбирам те и те подкрепям изцяло!
Ще ти помогна. Можеш изцяло да разчиташ на мен...
-Имам нужда да намеря себе си...
-Да, важно е да намериш себе си. Аз ще ти помогна, ще бъда до теб...
-Може би имам нужда от време...
-Искам да ти помогна...Имаш нужда от помощ, наистина...Разбирам те! -Ще те изпратя на психолог..."

Стих по мен...

Аулин
из Сн. Онова

Редя си парче по парче
останки от счупено време,
набутани в шкаф до леглото

Подреждам мислите си.

Сгъвам ги една върху друга,
като пъзел е, само че
липсват отделни парчета.
-изгубила съм ги някъде
докато подреждам по спомен от сянка
обелки от Аза си...

Пак се загубих.

Така и не се научих да плувам.

Поясът ми се спука, някъде по пътя,
докато вярвах,че като порасна
ще стана голяма.

Редно и нередно

Когато човек си създаде собствени правила, ценности, представи за редно и нередно...
И е щастлив в тях...
Тогава... е лесно...
До момента, в който не се изправи пред ситуацията да срещне своите и общоприетите в пряк дуел...
Ако не можеш да ги защитиш...
Ако си притеснен...
Ако чувстваш срам...

Какво тогава?!

Мисълта за срам...
Дали се срамуваш от живота си ...
И дали се срамуваш от това, което си...

Кошмар

Какво се случва, когато най-страшният ти кошмар се сбъдне...?
Със всичките последствия от това...

Искам да се събудя...
И да се оттърва от него...
Не се получава, обаче...
Късно е...
Вече...

В търсене на смисъла...

Достатъчно ли е да обичаш...?

Да обичаш...
Но това да не е достатъчно...
Да бъдеш обичан...
Но това да не е достатъчно...

Когато мълчанието боли...
Когато сме обидени и неразбрани от най-близкия човек...
Когато просто сме различни и това поставя пропаст между нас...

Когато страдаш, че не даваш на човека до теб това, от което той има нужда...
И когато виждаш, че той се смее безгрижно, когато говори с тях, а не с теб...
Когато мисълта, че правите грешка е толкова натрапчива...

Да обичаш...
Но това да не е достатъчно...
Да бъдеш обичан...
Но това да не е достатъчно...

Щастието

Ако десетки пъти се питаш дали си щастлив...
Колебанието не е ли отговорът...


И защо ние, хората сме склонни да се самоубеждаваме, че сме щастливи, когато хем сме, хем не сме...
Може би ни е страх, че това половинчато щастие е по-добро от никаквото...
Но ако не вярваш, че ще намериш истинското, пълното, щастие, онова щастие, което те кара да крещиш от радост, то тогава, ти наистина не го залужаваш...