Островчето ми на уют, спокойствие и красота започна да потъва...
Сякаш се удави в снеговалежите, пороите, наводненията в държавата...
Само че за някои хора това беше буквално и директно...
А за мен като не е буквално...Не мисля, че ме мъчи много по-малко...
...

Ех...
Защо за раците дома и домашния уют е толкова важен..?

Незабравима

Уитни си отиде...
Не очаквах, че толкова може да ме разтърси смърт на далечна "звезда'...
Знам, че тази музика, глас, излъчване, красота ще ми липсват...
И все пак...
Тя беше звезда в своя залез...
Осъзнавам...
Че се радвам, че не успях да я видя как бавно стареейки или бурно с наркотици залязва...
Както с любовта, така и с нея- искам да гори, да блести, да ме радва...
И ме е страх да усещам как линее, губи се, мъжделее...
Дали съм твърде крайна...?
Или егоист...?
Или бягам от реалността...
...
Както и да е...
Сбогом незабравима Уитни...

Промяна на статуса...
Не във Фейсбук.
Никога повече там...

По-важно,и по-хубаво...
В мислите и денят ми...