неделя, 31 януари 2010 г.

Миг невнимание...

Миг невнимание...
Сблъсък,почти...
Милиметри - безопасност...
Биииииииииииииииииииииииииип...
Мамка му...
Мамка ми-аз бях...
Колко нищожен и уязвим е човешия ни живот...
Миг невнимание...

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Благородна постъпка е да даряваш...
А каква постъпка е да даряваш,когато не искат от теб това?
Когато твоят дар е нежелан?...
Звучи малко насилническо, май?

понеделник, 25 януари 2010 г.

Чаша дълго и горещо кафе...
В ръцете ми то става топло, но затихващата горещина се разлива толкова приятно по ръцете ми...

Ps.
Що за идиот трябва да си, ако закупиш за офиса пакетчета захар с голи жени???...
Скъсах и изпих 3-ри току що...

неделя, 24 януари 2010 г.

Велико

Да искаш да полетиш...
Да дръзнеш да летиш...
Когато си просто земен човек...

Като великия Леонардо да Винчи...

Велико е чувството да се сравняваш с велики хора...

петък, 22 януари 2010 г.

Куба либре

Петък вечер...
Музика.

Там-там-там...Там-там-там
Там-там-там...там-там-там

Куба либре...

Оаео-оаео-а

Петък вечер.
Музика.
А може и коктейл...
Какво се случва, когато човек се променя във времето...
Изневерява ли на себе си...?
Бяга от кожата си ли?
Сменя маски ли?
...
Как да разберем, коя наша същност е истинската ни...?

Еволюция?
Адаптация?
Опит и развитие?
Комерсиализъм?
Деградация?
Борба със себе си или Липса на себеотстояване...

Промяната комплимент ли е, всъщност?...

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Числа...

Не обичам 6...
Нека бъде 27-ми...

Моментен спокоен пейзаж.

Море...
Спокойно,притихнало, укротено от бриза...
Липсва вълнение, вълните са толкова забавени, спокойни, сънени, сякаш...
Вълноломите-необезпокоявани...

Моментен морски пейзаж...

Спокойствие...

сряда, 20 януари 2010 г.

Игра на политика...

Игра на шах.
Началникът мисли...
И прави своя ход...
Кон на Д6.
Пешка на Б5.
Офицер на А 1...-Неразрешен ход, казаха му.
Няма неразрешени ходове-аз играя играта!...казва Начаникът...
Топ на Е12.
От Европа се обаждат-това не е разрешен ход...
Хммм...Тея пък какво разбират...
Царица на А3...
Последват и други обаждания...
"Абе...Игрите ли ще им играя на тея..." каза Началникът и захвърли бесен шаха...
Фигурите се разбъркаха страшно, и нищо не беше на мястото си...

И правителството се размести, и България отиде в реката, както конят от поговорката...

Опитомяване...

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
- Ах!... Аз ще плача.
- Ти си виновна - каза малкият принц. - Аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ти ще плачеш! - каза малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но тогаз ти не печелиш нищо!
- Печеля - каза лисицата...

Малкият принц...

понеделник, 18 януари 2010 г.

Ефектът на пеперудата...

Ефектът на пеперудата или непредсказуемата страна на живота...

Има неща в живота, които, колкото и да искаме, не зависят само от нас.
Понятието "ефект на пеперудата" е метафора на живота откъм непредсказуемата му страна.
Това е всичко, което донася извънреден хаос, неконтролируемата и есхатологична сила, която преобръща представите за подреден свят.
Нагледното олицетворение на "пеперудата" е с примера на пърхащите й криле, които в Япония може да предизвикат разместване на въздушните пластове, което води след себе си катастрофални последици. Пеперудата е носител на мощни урагани над Америка само една седмица по-късно
Изводът е, че малките промени на едно нещо могат да породят неизмеримо отражение върху друго в даден етап.
Този т.нар. ефект на пеперудата може да се пренесе върху житейските ситуации или дори цялостно- върху самия човешки живот.

Всяко нещо води до друго.

неделя, 17 януари 2010 г.

липса на нероденото дете...

Ако загубим нещо, което впоследствие се окаже,че не сме имали въобще,дали може да боли...?
Ако загубиш представата си, че има един малък, зараждащ се, скъп, живот у теб.
Ако споделяш хубавата вест,че ще ставаш майка с всички близки хора на най-светлите коледни празници...?
Ако се храниш с всички витамини на света за да расте в утробата ти здраво бебе.
Ако нощем си лягаш, разказвайки му приказка в мислите си за лека нощ.
Ако това у теб сега е част от мислите, ежедневието, мечтите ти утре...?
Да...
Може да боли...Много...
Защото ако, не си загубил плода, физически, това е все пак, по-малък проблем...
Но психически...
Когато си загубил нероденото си детето, вече чакано и обикнато, дори да го е нямало-там в утробата ти, ще липсва...
Ще боли...

Сложно...

Силно, дългогодишно, натрапчиво приятелство...
С много обич...
Обсебващо...
Само омразата ли може да оправи нещата...?
И двамата да продължат напред...
Нещастни, разделени, но със свободни за другата, 'истинска любов" сърца...
Да намразиш, защото твърде много обичаш.
Да нараниш, зашото човекът до теб ти е безкрайно скъп...
И защото няма "друг начин"...?
Любов, изразена чрез омраза...
Сложно е...
Ако беше по-просто, нямаше да е интересно...

петък, 15 януари 2010 г.

Сладостта на живота

"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед...
И това са две гърненца с мед."
Моят мъдър приятел Мечо Пух го казва...
А сладостта на живота за всеки от нас е различна...

Алхимични мъдрости за сърцето...

"Сърцето ми се страхува, че ще страда - каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.
- Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността."...
....
"От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си.
Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога.
Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва.
Вечерта разказа всичко това на Алхимика. И Алхимикът разбра, че сърцето на момчето се е върнало при Всемирната душа."...

Хазарт с емоции

Болката като обич, обичта като болка...
И всички съпътстващи ги чувства...
Болката като част от мен...
Обичта като част от мен...
Търся ги, постоянно...
Боря се за всеки малък, нищожен трепет в живота си, искам си го, не мога и не искам без трепети, емоции, чувства...

Всеки човек е роб на нещо, на някаква своя си мания...
Моята мания са емоциите...
Подвластна на емоциите...
Играеща си с тях...
Хазарт с емоции...

четвъртък, 14 януари 2010 г.

За любовта

"Любов е да раздаваш душата си без жал,
и мигом да забравяш кому какво си дал..."

asleep

Falling asleep...


Don't wake me up, I'm dreaming about you...

оцеляване/мечти

"Българите-винаги оцеляващи, никога мечтаещи..."
По дяволите, Карбовски...
Дразня се защото е вярно или защото ме е страх,че допускам,че може да е вярно...?

Буря

След бурята остава пустош...

сряда, 13 януари 2010 г.

Приказка за Ежчето и Сънчето

"Колко е хубаво да ме обичаш- казвало таралежчето на Сънчето...
"И да ме гушкаш, и да се грижиш за мен...
"Никой не го прави така, както ти"- доволно измърквало пак...

А Сънчето се грижило толкова години за него, с толкова любов и всеотдайност...
Обичало да бди и пази този малък, бодлив, но и гушкав, много скъп таралеж...

Разделяли се, всеки по своите ежедневни задачки...
И после пак се виждали, с трепет и обич...
Постепенно, с времето- нещо се променило...

Някой подритнал Ежко... Друг не му обърнал внимание...
То се наежило...
И без да се усети-уболо с бодлички своето любимо Сънче...
Веднъж, втори път...
А Сънчето е обичливо, но и ранимо...
А Ежко се е свил, затворил -на кълбо, наежен, и не усеща,че наранява...
............................................................
В приказките има щастлив край, нали?

Парфюм

Нов парфюм...
Странно е...
Нова миризма, ново излъчване...

"Наоми Кембъл"
Аз и Наоми нямаме общо...Нищо...

Маркетинг.
Ако ще избирам по име, няма да е Наоми или Нина Ричи, а "B U"(бъди себе си) ...
Но ароматът Наоми си го бива, признавам...

Аny way...

Цветно

Навън е зимно, мрачно...
Аз съм цветна външно...
Облечена съм в розово, зелено, синьо, бяло...
Настроението ми...
Променливо...
Мрачно като времето навън...
Цветно - като дрехите, които слагам и свалям за секунди...

Търся синоптика, с точната прогноза, търся художника с цветната палитра...

Искам да е безоблачно и цветно, пък...

вторник, 12 януари 2010 г.

Пирамидата на...

Ред, контрол, предвидимост...
Еквивалентно ли е на спокойствие, сигурност, уют...?
А еквивалентно ли е на трепет, радост, щастие...

Това не е "пирамидата на Маслоу"...

Как да подредя моята пирамида?...

Любов/игра

Игра на любов...
Или любовна игра...
Любов или игра...?
Криеница, гоненица, "Не се сърди човече"...
Когато има игра, има състезание...
И има победител...
И победени...
Може ли в любовта да няма победени?

понеделник, 11 януари 2010 г.

Обяд с...

НДК.
Слънчево.
Пейка.
Обяд.
Споделен от гладни врабчета, няколко гълъба, врана...
Лакомници.
Щурат се, побутват се, подскачат изплашени, наперени, любопитни, гладни...
Приятна компания.
Споделен обяд...
Запомнящ се миг, в незапомнящ се посредствен понеделник...

неделя, 10 януари 2010 г.

Wet, wet, wet

Дъждът се лее по стъклата...
Чистачките се блъскат бясно в него...
Светлините на града приблясват изпод пороят навън...
Уютът на топлината и заслона ми липсва...
Вече...

събота, 9 януари 2010 г.

Тежка вечер...

Заложница...
На обстоятелствата...
На близките...
На градусите...
fuck...

А събота вечер може да бъде ...
So fuckin' amazing...