Creator MAGi.
Do your MAGic...

So nice!

Иронично

На 5 юли в ID се запознахме.
Чаках до сега да я поканя на кафе.
До последно се колебаех.
Все пак го направих.
Оказа се по-красива, отколкото си я спомням.
Оказа се по-приятна компания, отколкото очаквах.
Пихме по 5 чаши бяло вино на 2 заведения и дълга софийска разходка, в среща протекла над 6 часа...
Приятна компания.
И приятна, търсена от мен, приятелска дистанция, бих допълнила,  въпреки, че много ми хареса...
Нещо, което супер много ме впечатли...- Хареса ми начина, по който 3-ма мъже тази вечер се опитваха да я свалят пред мен...
За пръв път ми се случи така директно...За пръв път излизах и с русо момиче, хах:)
Както и да е...
За миг забравих дистанции, страхове и мечти...
А вкъщи...
МЕ ЧАКАХА...
ЦЕЛИ 2! писма! от Бел...
Иронично...
Любовта при мен е пълна с ирония , явно...
И въпреки това...
Вярна в емоциите, желанията и мечтите, си оставам с нея...
Далечната ми Бел...
Как ме зарадва с тях...
Ах, ти...

Работата и странността

А това да нямаш работа е...
Като да имаш супер много работа-защото постоянно мислиш за нова работа и нови задачи...
Защото не знаеш кога ще дойдат следващите и не искаш да отказваш...
Всъщност...
Е доста уморително.
И изцеждащо, на моменти.
Добре, че хората са готини и мога да избирам.
Макар че, аз и преди съм харесвала хората, с които съм работила...

Иначе...
Снощи за пръв път след почти година,  погледах обяви за работа...
Ей така от любопитство...
Не знам дали ще го направя пак.
Не знам дали ще пусна документи.
Не знам какво ще правя утре или по-натам, когато ми приключат 1, 2, 3, 4-те събития тези 2 месеца.
Странно е.
 Понякога си мисля, че  започнах да свиквам с тази странност...
А понякога не мога да си намеря място...

Автоцензура

Няма те...
Отново е дълго...
И мъчително това време...
И ми липсваш...
Адски ми липсваш...
И искам да ти го кажа...напиша...изкрещя!
Но не смея...
За да не те изплаша...
За да не  изчезнеш завинаги...

Иронично...
Отново цензурирам чувствата си...
Отново ги крия...
Мамка му!

физичеси върхове и падания

Останах насаме със себе си.
Потърсих физическо удовлетворение сама.  Физически връх.

Отдавна не бях усещала точно това...
Свикнала бях да свършвам, по друг начин.
С някого. Много пъти и сякаш страхотно, но с едно затаено емоционално неудовлетворение във мен.Въпреки, че прегръдките ни бяха искрени, но, мамка му, не и  любовни!
И след физическите върхове, не си давах сметка, че всеки път падах.
Чувствах се по-сама тогава, сега си давам сметка...
И доста празна...

Сега съм сам-сама.
Официално. И физически!
 Но търсейки целостта си. Трудно е.
Вярвам, че този път ще успея да го отстоя...
Или сама , или в истинска близост и интимност...
Вече имам човек в мислите си, (засега само там),заради който да търся упование, за да спра с компромисите, да преборя страхът от самотата, и да се упълча на емоционалните ми зависимости!
Останах насаме със себе си.
Потърсих физическо удовлетворение сама. Физически връх.
Хареса ми!

Гледам моите любимци. Тера и Зизу.
Гладни са-храня ги, пълня купичката със храна, доливам водичка. Те са толкова доволни...Колко малко им трябва?
Сядам на терасата.
На 16-ия етаж. Гледам небето, облаците и кръжащите птици...
Летят, намират някак си храна и вода, размножават се и кръжат доволно...
Храна, вода, сигурност и/или свобода- това искат животните...
Толкова е опростено всичко там...
Щастливи са от малко.
Не искат много.
Мислят колкото им трябва, за да живеят и оцелеят.
Чувстват колкото им трябва за да живеят, размножават се и оцелеят...

А аз?
А ние?
Мисли, чувства, върхове и спадове.
Имаш някого? Летиш! Липсва ти някого? Страдаш!
Летим и се разбиваме...
Защо е толкова сложно?

Ах, колко е красив полета на птиците отвън!
Искам и аз с тях...

Как ми се иска, някой да ме нахрани, да ме завие и да ми даде тази хармония и доволство, което имат животинките около мен!
...
И защо, като имам толкова книги за баланс и личностно развитие, сега ги игнорирам? Не искам да си помогна, или просто нямам сили да чета и се боря?
мамка му...
Отивам да блъскам на фитнес...

Когато , КОГАТО дойде!

И...
ето отговорът на трепетите, страховете и молитвите ми:
..."

Наистина ще те излъжа, ако ти кажа, че знам кога ще настъпи 'когато', Лена.

Не се прибирам често в България...

Но в едно трябва да бъдеш сигурна- следващият път, когато се намеря на софийското летище, ще е поради една единствена причина- да се запозная лично с една от най-магнетичните личности, с които съм имала удоволствието да контактувам!.."

 ...

 

Остава ми да се заредя с всичкото търпение на света!

и да чакам...Колкото и да се налага...Готова съм на това,защото си заслужава!!!

за да я посрещна на Софийското летище...

Когато, КОГАТО дойде!

Щастлива!!! :)

If you kiss her mind, her body will follow...

Полет.

Вече няколко дни летя...

Не знам докога...
До следващото писмо.
Или ще продължа най-прекрасния полет...
Или крилете ми ще бъдат прекършени и ще падна от много високо...

Отварям пощата си, с невероятно очакване...
Със затаен дъх.  И с малка доза страх...

Едно обаче е сигурно...
Бях забравила усещането на близост, на взаимност, на щастие от истинско общуване и споделеност...На истинското, ама истинско влюбване...
В това, което не пестиш емоция, думи, жестове, нежност...
...
Ах, колко много искам Тя да се сбъдне...

мечта

Не си спомням от колко време ТЯ се появи в живота ми.
Толкова ефирно, и дистанцирано във времето и в разстоянията между нас...
Не повече от 10-15 писма имаме за  5 месеца.
Но какви писма! какво общуване! Бяха достатъчни да общуваме по необикновен начин, да навлезем толкова дълбоко в душите си!
Ако не се губеше за по седмица -2, дори 3, мисля, че щях да бъда тотално обзета от нея- лудо ентусиазирана, развълнувана, влюбена!
Появява се и изчезва...
И пак, и пак , и пак..
А аз съм в очакване, за следващото й писмо. За следващата безсънна нощ и нестихваща усмивка, която тя ще ми донесе.
Страх ме е да я доближа,за да не изчезне...
Подобно на мечта...Сякаш тя е мечта...
Вече получих и снимки от нея. И видях.  Видях  колко е красива...
И защо сякаш се притесних от тази струяща красота? Защото тя наистина е мечта!
И това сякаш ме плаши...
Но пък...Имам невероятна мечта. С която си пишем...
И ще се видим някой ден, вероятно...
"КОГАТО"...