Наситен ноември...
От празници, от емоции...
Толкова много, толкова силни...
Изтощиха ме...
Разболях се...

Лекарствата лекуват диагнозата...
А сърцето, след толкова емоции...
Антибиотиците не помагат...

Образованието като свят

Образованието като нищо...
Или образованието като всичко...
Обезценяване или ценност...

Различни светове...

Аз искам да живея във втория, той е моя свят...
Но защо ограничени хора налагат първия???
Не е истина...

Нещо красиво ми се случи наскоро...
Толкова красиво...
Чувсвата бяха красиви...
Очакванията бяха за красота, за пълноценност, за красив поглед в бъдещето...
Толкова вдъхновена бях...
нещо се зараждаше и ме изпълваше...

Сега...
Бавно нещо изчезва...
Всеки ден усещам как нещо гасне в мен...
Сега...Няма поглед в бъдещето...
Само спотаен копнеж и страх от липси и разочарования...

I want my sleep back...

смс...

Sms..?
мммм...(
Мтел...ми предлага Голф...
А така не ми е до него и до голф-а...

"Добрите вести идват бързо" беше хубав слогън, всъщност...
Но колко често чакаме добрите вести...а те може и никога да не дойдат...

Компромисите...
Винаги и навсякъде, преследват ни...
Какво ако откажа да ги приема...?

Няма начин...
Трябва...

Може би това беше знакът за мен-че винаги ще стигам до някакъв компромис...
Колкото и да мечтая да изживявам всичко на MAX, без тях...

Красиво е когато се ражда една нова мечта, нов копнеж...
И колко тъжно и болезнено е, когато умира...