Коледа ...и Дядо Коледа

Коледа...
Времето за пожелания...
И желания...

Странно е усещането, когато чуваш желанията на близките ти, да са свързани с теб...
Да влезеш в ролята на Дядо Коледа...

Коледен дизайн...

И тези шаблони...
За избор на дизайни тук...
Хубаво е,че имам някакъв избор, все пак...
Но съжалявам,че няма зимен такъв...
На снежинки, със снежни човеци, с коледни светлини и хора с подаръци...

Картички...

Времето на коледните картички...
Колко стотин ще минат през мен...?
Колко стотин усмивки ще има при отварянето им...?)

Колко хубав служебен ангажимент...
Изпращане на картички...
Изпращане на усмивки...

Български фолклор...
Малко модерно звучене...
Пленителни танци...
Енергия, страст, пъстрота от цветове и блясък...
Незабравимо и пленително преживяване...

Кротване...

Знаеш ли, от кога не съм се чувствала така добре-кротнала се...
Да не търся...
Да не блуждая...
Да не бъда неспокойна...

Да не ми се натрапват липси...

А да желая...
Да се наслаждавам...
Да имам...
Да имам чувство за достатъчност...
Не самодостатъчност!...
А достатъчност от другия...

И се чувствам толкова укротена...

10 години ...
10 години по-късно...

Пораснали, израстнали, променени, завършени...

Друг поглед един върху друг...
Оценяване...

Дали ще посмеем да продължим неизреченото желание...?
Дали аз ще го допусна...?

10 години по-късно...

Декемврийски...

Не бях писала скоро...
Липсваше ми, осъзнавам...
Сега какво-декември е...

Обичам този месец-на празничните украси, на подаръците, на семейните събирания, на Коледната и Новогодишната вечер...

Идват и въпросите-какво, как и с кого да празнуваме...
И ...
Какво да си пожелая за Новата година..?
Дали дядо Коледа/Мраз е взел достатъчно любов в чувала си?
Защото аз само това бих си пожелала...?

Емоционални бури...

Емоционални бури...

Напоследък не съм на себе си...
Горе-долу, и пак горе и пак долу...
Летя в небесата и пълзя в калта...
Заради нещо, заради някого...

И тези побъркващи емоционални бури...
Не е лесно...Сънят не стига, превъзбудата пречи, усмивките се редуват с тъга и огорчение...
Но-искам ли да ми е лесно???

Спокойствие, предвидимост, ежедневие versus тръпка, предизвикателство, състезание...
Избирам второто!!! Било то и опасно, и предизвикващо поражения в мен, самата...

Наистина-колко много са ми липсвали тези емоционални бури...

Денят без покупки...

Денят без покупки...
Цяла седмица работа по него...
Обяснявай, изпращай, говори, убеждавай...
Колко е важен...

И в Денят без покупки:
Освен няколкото телевизионни интервюта...
Обаждане по телефона:
-Купи, ако обичаш два хляба...

Не е истина...:)

Да обясняваш на света, но вкъщи да няма кой да те чуе...