Море...от рози

Розова шир...
Розово море...
Вълни от аромат...
Миди от розови цветове...

Обожавам морето...
И това море бе прекрасно...
Море- зелено, море- с гори и поля, където морските кончета са заменени с впрегатни коне...

Като падаща скала

свличаща се върху мен...
Се чувствам смазана...

Умора...
Изнемога...
И нерви...

Имам нужда да се изключа...

Търся копчето...

И на мен ми пука...

Относно:
"София прайд'2010-обичай равенството, прегърни многообразието!"

Ще се включа!
Ще застана до всички тези млади и нетолкова, красиви и нетолкова, борбени и нетолкова хора, които са свързани от идеята за правото на глас, на мнение, на отстояване!!!
Правото на свободата да обичаш, да избираш, да бъдеш не като абсолютно всички!
Кой решава кой какъв трябва да бъде и кое е редно и кое не?!

Ако някой дойде и ми каже,че не е редно да обичам човекът до мен, ще се съглася ли?
Ще приема ли,че мнозинството може да решава вместо мен?

Какво се случва, когато мнозинството се превърне в малцинство и обратно-правилата се променят и редното става погрешно ли? Глупави предразсъдъци, и аз съм зависима от тях, понякога, за съжаление...
Няма правилна, нормална, редна обич, има истинска и безкориостна и фалшива и користна...

Ще се включа!

Пс.
И на мен ми пука...

Споменът за броенето...

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11....
Броя и аз с абитуриентите...
Искам да спра на 11, и 12 никога да не настъпва...
И да си остана в онзи миг-на границата между училището и работата, между детството и зрелостта, между страха от непознатото и копнежа по бъдещето, между преди и сега...
Толкова ми липсва точно този граничен момент, липсват точно тези емоции...

Ps.
Тази сутрин излязох необичайно рано...
В 6.45 ч. аз отивах на работа, а срещнах абитуриенти в метрото, прибираха се след своята бална нощ...
От утре балната рокля ще бъде прибрана и заменена...
С папка, с табла, или с нещо друго...
И ще остане споменът за броенето, така, както и на мен...

Сънят като опровержение...

Сънувах...
Един доктор...Не беше моят, беше жена...
Каза нещо глупаво...
Ядоса ме, колко много ме ядоса...
Събудих се толкова ядосана (на нея)...

А беше само сън...
И няколко версии за страховете ми, които той показва...
И този доктор, тази жена...
Колко още съм й бясна...

Защо, когато човек се е успокоил, и мисли, че най-накрая всичко е наред, се появява някой сън, за да се опита да опровергае това...?

екстремни...

В търсене на екстремното...
В намирането му, неочаквано...
Зависимост от него...?

От речник:
екстремен -прилагателно- краен, извънмерен

Време за поезия...

"На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи..."


Из непопулярен автор...

Мисия Лондон...

Много Балканска простотия и кокошкарско мислене,
много сконфузни ситуациии, от които хем ти е смешно, но много повече тъжно,
много загорка и какви ли още не натрапващи се (брендове) марки,
малко човешки взаимоотношения,
и още по-малко несбъднати мечти...
(сбъднати май нямаше...)


Вероятно защото за повечето от нас-българите най-характерна и в най-големи количества е простотията, а взаимоотношенията и мечтите са най-малко...

Замислям се...
И... Се радвам,че не всички българи сме такива, все пак...

Сексът индикатор ли е?

Късен спор преди лягане...
Усещане за обида и неразбиране...
Спалнята е една, но сякаш разделена -възглавниците и телата са толкова разделечени...
...
Сутринта...
Мъжът иска секс, сякаш това показва, че всичко е наред ...
Жената не иска секс - сякаш това показва, че не всичко е наред...

Сексът, желанието- индикатор ли е?

Дали всичко е наред?...

"Той каза,че съм фея.
Аз бях стъпила в локва."

Из Сн. Онова

"А дали е така, кой ще ми каже?
Аз вървя по света и подсвирквам си даже,
но сърцето ми спира, спира да бие,
ако тебе във някой друг те открие..."

из Белослава.
на П.

Странно чувство..
нещо ново по теб...
нещо символично ново по теб...
нещо, означаващо, показващо, крещящо...
Красиво е на вид...
Разкрасяващо би трябвало да бъде...
И маркиращо...

Каквото...Такова...