318 публикации.
318 настроения.
318 емоционални сривове, и тук-там емоционални върхове...

Хм...
Доста съм емоционална...
Добре дошла, 319!

Няма да питам  повече "Какво пушиш".?..
Мълчанието, зад екрана, показа, че не е особено адекватен моят интерес...
Просто се замечтах за ароматно наргиле с ябълка...
Очевидно не е било такова...

Те бяха котва. а аз исках да летя!

Пишейки мейли на любим събеседник...
На най-любимия ми събеседник от година насам...
Си правя мои равносметки...
И като повдигнах темата за връзките ми...
И онези тежки болезнени раздели...
И наранените хора след тях.
И моето пословично чувство за вина....

Дадох си много важна равносметка!!!
Не, че аз съм непостоянна!
Не, че съм твърде критична и взискателна!
Не, че съм жестока и егоистична!
Просто...
Аз се развивах. Те не.
Аз исках да летя.Те не!
Аз ги дърпах нагоре! И те се чувстваха ок така...
Растяха, с техните си малки очаквания и с моите големи амбиции за тях, и си бяха доволни.
Докато аз оставах назад, закотвена от земното притегляне, житейската ми ситуация и най-вече от връзката ми, която просто имаше други приоритети.
Те ме дърпаха назад!
Те бяха котва. а аз исках да летя!

Търся човекът до мен, който да иска да лети!
Точно както мен!
Намерих ли те?
Колкото и да си далече?
Ако не съм.
Няма да се спра...

Добра работа.
Ми казва огледалото...
Тялото е благодарно.
И даже има релеф...
Секси.
Ех...
Няма на кой да се похваля.
Няма кой да го оцени.
Няма заради кой да се съблека.

Знам, че не събличането , а липсващия човек ми е проблема...
И все пак-сексуалната самота не е за подценяване...

Сънища.
Някакви митинги.
Някакви политически амбиции.
Неудовлетворени.
И много хора искащи нещо.
И много хора излъгани.
И много хора, искащи ме, викащи ме, обещавайки ми.
...
Предстои поредната политическа кампания...
Избори.
...
А мен ме няма там...
Отказах им в съня.
Отдавна им отказах и на яве...
Облекчението, че съм далече е неочаквано голямо.
(А някога харесвах работата си. )

Колко месеца станаха?
4-6, повече?
Аз дори не съм я питала дали е свободна?
Знам за мислите й, знам търсенията й-о-да, толкова е свободна там!
Не познавам друг толкова свободо мечтаещ човек...
Търсещ, копнеещ, неспирен.
Но дали иначе е свободна?
Дали някой, заема времето й, държи ръката й, прави планове за бъдещето й?

Защо ли не посмях да попитам по-рано?
Нямаше да ми пука толкова много за отговора, колкото сега...

Мамка му, твърде много ми пука!
И да...
знам си , че отговорът ти ще се забави отново, Бел...
Имаш толкова теми пуснати от мен...Ти ще отговориш избирателно:)
ок-когато-тогава...Не мога да променя това...
Дори и монологично, общувайки с теб се чувствам пълноценно, и не мога да спра да  ти пиша...

Петък.
12.30 нощес, май че вече е събота?
Прибирам се.
От "Голямото"събитие...
Много неща научих там.
И едно от тях е...
Че винаги съм склонна да бъда самокритична...
Вместо винаги да се поздравявам с успехите си, колкото и да са малки!
Е...
Скочих на семинар в Радисън!!!
Уау...
Няма да гледам критично, а ...
Ще си сипя чаша уиски!
Имам повод да празнувам!
Петък вечер, уиски с кола и лед (моята любима комбинация), грозде...
И ...
вечер на терасата с прасолините ми...
Семейна идилия .
Петък вечер.

Цитирам:

"За да бъдеш оценена, трябват ценители. С опит.

...

Особено за 'по достойнство'..."

Край на цитата.

 

След 10 години трудов стаж и дузина страници CV, събития, Уау- ефекти от дейностите ми, потупвания по рамото и похвали без край...

 

Най-накрая получих много истинска,   реално удовлетворяваща и безценна за мен , добра оценка за работата ми!