Много е тегаво чувството на загуба.
На зависимост от обстоятелствата.
На необратимост на времето, случилото се...
Тегаво е да си обещал нещо, с ясното съзнание , и желание да го изпълниш...
И после да се окаже, че няма да можеш...
Мисля, че се предпазих от чувството за вина...
Мисля, че тегавината поотмина...
Заради нея.
Сякаш си я поръчах днес. Дали дойде за обучението по моята покана.
Или просто усети, че не бях ок, и знаеше, че ще бъда там?
Не знам доколко бе случайно.
и доколко бе съзнателно.За нея.
Но беше вълнуващо.За мен.
И разходката и разговора на фона на предколедна София...
Беше тежък ден.
Но беше толкова ценно преживяването, да не бъда сама в този тежък момент...
И наистина- беше толкова странно. Сякаш си я поръчах днес...
Толкова имах нужда от нея.
Дали мога да я поръчам пак?
За разходка, за разговор за чай...Скромни желания са това...
Кой да питам? Кой да помоля?

...